Един от легендарните български войводи, закрилник и на поробеното  българско население  е Стоян - Индже войвода. Той живял през 18-ти и двадесетте години на 19-ти  век и за родното му място спорят няколко селища, сред които са селата около Бакаджика – Ямболско,  Попово – община Болярово и  градът на стоте войводи – Сливен.  Започнал най-напред бунтовната си дейност като дезертьор от еничарския корпус, присъединил се към бандата на кърджалията Кара Фейзи. Отцепил се от разбойническите отряди, се превърнал в смел и последователен защитник на онеправданото българско и турско бедно население, с основен район на хайдутуване в Странджа, Сакар и Бакаджиците…  Участвал във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо -  неговия прочут байрактар. Приема се че загива геройски  на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.

За Индже/ Стоян/  войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Противоречивият  и  обаятелен  образ на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“. Прозвищет, с което остава в историята – „Индже" означава тънък, висок, напет. Историците приемат, че е роден между 1755 и1760 г., дори има съмнение за 1765 г. 

 Според 83-годишната Герга Куцарова от  Котел, истинското име на митичния Инджe войвода е Иван, а не Стоян. Остава в преданията и в историята като Стоян, защото така го описват Иван Вазов и Йордан Йовков, които взели  за основа на своите творби спомените на нейния пра-прадядо.Това  разказват предците й.

 От бащата на своя баща чула преданието, че Индже войвода си извоювал правото да води хайдушката дружина в оспорвана надпревара с Кара Кольо и Тодора Каваклийката. Тодора била смела българка, която се предрешила като мъж и се присъединила към хайдутите на Инджето. Правото да стане войвода щял да получи този от тримата, който  прокара куршум през пръстен от няколко разкрача, да прескочи реката край Сойряшката поляна и да хвърли камък най-далеч. “Кара Кольо прескочил реката, но не успял на улучи отвора на пръстена. Тодора съборила пръстена, при прескачането на реката цопнала във водата и казала, че който я надхвърли, той ще бъде войвода занапред. Единствен Индже прокарал куршума през пръстена, прескочил реката и надхвърлил тодориния камък. Така спечелил правото да води четата. Когато трябвало да изсушат дрехите си след надпреварата, всички с почуда разбрали, че Тодор е Тодора и тогава се родила и хайдушката песен:

 „…Де се чуло и видяло

Мома войвода да стане

На нас, на 300 мина юнаци,

Юнаци с накривени калпаци…“ разказва баба Герга.

  Индже войвода бил от с. Урумини кьой, днешното с. Мрамор, Кара Кольо бил от Горната махала – Вакъвец, днешното с. Устрем, а Тодора Кавклийката – от Каваклии, днешният Тополовград.  Пра-прадядото на баба Герга дал свой кат дрехи да погребат  войводата, продължава разказа си възрастната жена. С гордост говори за изпълнената заръка на своя дядо -  след 60 години  да запази жив спомена за легендарните Индже войвода, знаменосеца му - Кара  Колю  и Тодора –каваклийката, която предрешена като мъж оспорвала войводските претенции на двамата силни и корави българи….

  На 9-ти юли 1960 г. дядото накарал внучката си да си облече новите дрехи и тръгнали за близкия Тополовград. На една чешма по пътя, към историята за легендарния хайдутин, старият човек добавил с гордост и факта, че неговият дядо е дал новия си кат дрехи за да погребат Индже войвода. И я накарал да обещае, че когато върнат земите, с парите от тях ще направи паметник в негова чест. 

  Днес, повече от 60 години, баба Герга е изпълнила обета си пред предците си и паметникът на Индже войвода чака решение на общинския съвет в Тополовград къде да бъде поставен.