На 26 октомври отбелязваме най-големия есенен празник в обредния календар – Димитровден. 

Православната църква почита паметта на свети великомъченик Димитър Мироточиви (Солунски), загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Иконографските му изображения са на светец конник, яздeщ червен кон.

Българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги.

В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврат в годишното време и слага началото на зимата. Българската поговорка гласи: "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято". 

Според поверието в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря и от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.

 
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Характерни за Димитровден са и семейно-родовите или лични патронни чествания, общоселските служби, храмови празници и сборове. Те са разпространени в цялата българска етническа територия и са отбелязвани съобразно местната традиция, като в основата им е заложена вярата в патрона светец и очакваното от него покровителство.