Нумизматът Георги Стоянов от Казанлък се радва на рядка находка – жетон на Братя Стайнови, с която обогатява своята колекция от монети, банкноти и жетони.

  Жетонът с надпис „Брастай“, е от месинг с тегло 2,93 гр., с размер 21 мм и назъбен в диагонал. Досега друг такъв жетон не е известен, казва колекционерът. Попада у него случайно с други монети от колекция, която наскоро закупил.

  Ровейки се в интернет за да получи по възможност евентуално повече информация, научава доста интересни факти около „издателите“ на жетона.  „Брастай“ е търговската марка на  фабриката за вълнени платове в Казанлък  на братя Стайнови, от чието име идва и титула на жетона. Той е от времето между 20-те и 30-те години на миналия век. „Вероятно не е сечен в България, подобно на жетоните на Държавната военна фабрика, които са били с различен номинал. С такъв жетон работниците от фабриката на братя Стайнови са могли да пазаруват в магазините на Казанлък с намаление по време на икономическия разцвет на страната.“, размишлява Георги Стоянов. Той разказва, че заможните казанлъшки фабриканти са влагали много средства за модернизация на своята фабрика и са водили прозорлива социална политика в полза на работниците си. Те са имали в началото на миналия век детска градина, където да оставят децата си докато са на работа, игрище и басейн с топла вода, постоянно са им давали и бонуси към заплатите. Разполагали със собствено медицинско обслужване, фабриката имала своя пожарна служба. Срещу всичко това, работниците се отплащали с отговорна работа и лоялност към работодателите си.

  Братя Стайнови създали собствено овче стадо в стремежа си да подобрят качеството на вълната, от която се произвеждали платовете.

  Наследници на фабриката им след 9. IХ.44 г. били завод „Дим. Благоев“ и фирма „Катекс“. Днес за жалост предприятието не съществува, а производствените му помещения са разрушени.

  Братя Стайнови са от известен и заможен казанлъшки род, били са и щедри дарители за своя град. "Благодарение на тях са светнали първите електрически крушки през 1914 г. Някъде по това време е заработила и първата Водна електрическа централа, която е захранвала в началото машините във фабриката им, а скоро след това подавала ток и към частни абонати", разказва нумизматът.

  „От рода Стайнови е и големият български композитор Петко Стайнов /автор на сюитата „Тракийски танци“, 1924-1925 г./., в рода има министър, дипломат и много юристи“, завърши Георги Стоянов.