В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка историческа ценност с поемата и лика на воеводата Хаджи Димитър попада неочаквано в Георги Радулов. Досега бяха известни само два екземпляра от календара. Това е изключително събитие, защото от любов към България и желание да даде съдържание на интереса си към българската история, Георги Радулов се връща след години работа в чужбина у нас, включва се в дейността на Сдружение „Хайдути“ и участва в подготовката на съборите „Ангел Войвода“ край Араповсккия манастир до Асеновград. От тази година е студент по история в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Човек, който знае за изключителния интерес на младия мъж към българската история и велики личности от хайдутството, Възраждането и националноосвободителното ни движение, му предложил календара, който открил в стар архив.
На календара, издателят Христо Ботев е отбелязал всички дни за 1875 г., имената на християнски светци и на борци, дали живота си за освобождението на българския народ. Паисий Хилендарски е споменал 24-ма български светци, а Ботев – 62-ма. Сред тях са имената на Васил Левски, отбелязан като великомъченик, братя Миладинови, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, 40-те диарбекирски заточеници, Никола Войводов и Цвятко Павлович, които преди Ботев правят опит да отвлекат немски параход за да вдигнат на въстание българския народ и др. „На 30 юли е отбелязано „Великомъч.Стефан Караджа“, а на 5 август: „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь“, пред които видния калоферец се прекланя. В средата на листа поетът е поставил литография на Хаджи Димитър и е публикувал едноименната си балада. Това е ключ към последните дни на воеводата. Хаджи Димитър е умрял на 5-ти август, а не на 18-ти юли, както учим и до днес по история“, каза за Радио Стара Загора Георги Радулов. Още тогава българите, които се вълнували от всички въпроси, свързани с нашата духовна и политическа независимост, са се вълнували от събитията през 1868 г., когато четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа минава в българско и съдбата й. „Действията й са не само принос в националноосвободителната борба, но дават тласък и на борбата за църковна независимост. След разгрома й, се появяват над 1 100 статии за българите в европейската преса“, разкрива бъдещият историк.
Още тогава жителите около с. Аджар, дн. Свежен са търсили повече информация и са разказвали по между си за оцелели четници, които се грижили 3 седмици за ранения си воевода. На вр. Къдрафил двамата се спасили, а третият издъхнал. „За тези събития е писал и Никола Начов в малка книжка от 1932 г., в която описва спомените на Еньо Кърпачов от Калофер, който работил в Цариград и имал достъп до османските архиви. Калоферецът разполагал с данни, че през 1520 г. Султан Селим I освободил от данъци българите край местността Караджадаг в Средна Сърнена гора, близо до с. Свежен. Разрешил им да носят оръжие и сами да се разпореждат в селището си. Еньо Кърпачов също разказвал в спомените си историята за трима четници от хаджидимитровата чета, които се укривали на вр. Къдрафил. Единият загинал, а другите двама се спасили. Той не споменава името на воеводата, но за всички е ясно, че това е точно х. Димитър“, разказва Георги Радулов.
За бъдещия историк, който от дълго време изследва живота и делото на Ангел воевода, още един факт е много интересен – на датата 30-ти ноември, Ботев наред с Андрей Апостол Първозвани, е отбелязал и св. Ангел Воевода, за когото многократно е писал преди това.
„Всички дати и години на включените светци и българи в календара са верни. Ботев е обърнал сериозно внимание на всички, които са се борили за свободата ни и са платили с най-ценното – живота си. Той е знаел, че Стефан Караджа умира на 30-ти юли, а хаджи Димитър на 5-ти август, а не както е прието досега – на 18-ти юли. Така, че е време да се преразгледа този факт, както и лобното място на воеводата“, смята Георги Радулов.
Историята на обувките с висок ток започва през XV век, когато са били използвани предимно от ездачи, тъй като са предотвратявали изплъзването на краката от стремената по време на езда. До 1580 г. модерните обувки с висок ток са били носени от..
В рубриката „Маршрути“ ще ви заведем в едно малко село в Източните Родопи, което се намира на брега на язовир „Ивайловград“ – село Бориславци. Освен да се насладите на приказно красивата природа там, можете да посетите и един интересен музей, събрал в..
Всяка година хиляди деца отправят през „Български пощи“ своите съкровени желания, думи на благодарност и вълнуващи послания към любимия белобрад старец. За 31-ва поредна година „Български пощи“ организират конкурса „Най-красиво писмо до Дядо..
12 ноември е Световен ден на рекордите на Гинес . Празникът е учреден през 2003 година, след като броят на екземплярите на книгата на рекордите на Гинес надхвърля 100 милиона. Над 50 са българските рекорди ,по данни от официалния бюлетин на..
„Елховци не случайно са избрали Св. Архангел Михаил за закрилник, той е символ на мъжество, справедливост и духовна закрила. Все добродетели, които водят към по-добър живот“ - с тези думи кметът на община Николаево Константин Костов даде начало на..
Коледа наближава – сезонът, в който светлинките по улиците, ароматът на канела и домашният уют се превръщат в част от всекидневието. Но зад вълшебството на украсените витрини и уютните пространства стоят хора с усет към детайла и любов към..
На 1-ви ноември - в Деня на народните будители отдаваме заслужена почит и признание на хората, запалили огъня на родолюбието, знанието, просветата и грижата за хората, природата, традициите и обичаите, благодарение на които сме се съхранили като народ..
Стара Загора винаги е била град на будни, дейни и посветени на светли идеи умове. Радващо е, че и във времената на високите технологии и общуването с телефони, таблети и социални мрежи, градът и днес има своите млади и енергични хора, които..
Всеки проект започва с искра – моментът, в който идеята се заражда в главата и сърцето. За Кремена Стефанова, организатор на фермерския пазар „КоренЯк“ в Стара Загора, този момент е преди шест години. Липсата на подобно събитие в града и желанието ѝ..
Чудновати тикви радват малки и големи на Хелоуин. Техен създател е Иван Иванов, който е от Стара Загора и вече 15 години работи като дизайнер. Всичко започва като на шега, когато преди години с приятели решават да си създадат забавен и малко страшен..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
