Днес отбелязваме 147 години от повторното освобождаване на Стара Загора. На 13-ти януари 1877 г. Стара Загора е повторно освободена от османско иго от отряда на генерал-майор Струков. В призрачния град, в който доскоро са тлеели останките от пожара през юли 1877 г., угасени от дебелия сняг, ги посреща единствено българката Неда Черковина.

„Първите завърнали се в изпепеления град, през август след погрома и поголовната сеч, са няколко турски семейства. А първите българи се завръщат в родния си град, след повторното му освобождаване.“, разказва историкът от Регионалния исторически музей Петьо Мирчев.

Първите задачи, с които се залавят завърналите се, начело с първия единодушно избран кмет хаджи Господин Славов и оцелелите будни общественици и революционери, като Атанас Илиев, Нестор Марков –избран за  областен управител, Атанас Иванов, Минко Минев и др. е да се създаде временно управление, да се възстановят по-запазените къщи, където се настаняват по няколко семейства, да се погребат избитите жители на града по време на зверствата на Сюлейман паша, да се осигури прехраната на завърналите се и т.н.  Въпреки студената и тежка зима, болката и страданията с много задружни усилия и  упорит ентусиазъм,  призрачният град се възражда за нов живот и съзидание. За превръщането му в европейски и модерен град помага градоустройствения план, начертан от чешкия техник Любор Байер, нает от местните първенци. Планът му следва показалите се при опожаряването римски улици на някогашната Августа Траяна.

Въпреки трудностите и лишенията старозагорци започват да събират дарения за възстановяването на града си, голямо дарение прави и генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди, за да се стигне до полагането на символичния камък на възкръсналата Стара Загора на 23.09/5.10. 1879 г.