Знаете ли, че още при самото си създаване, радиото на България е имало свой репортер, който е предавал от мястото на събитията? Това е радиотехник, на име Икономов. Той записва и предава звук от събитията в националния поход, организиран от Калоферската дружба в София в памет на личността и делото на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски през 1935 г.

  Да се върнем няколко години по-назад във времето, когато през 1929 г. няколко инженери, начело с Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София и осъществяват първите радиопредавания в България.  Първите  предавания излъчват грамофонни записи на народна музика по 6 часа. През май 1930 година „Родно радио“  започва редовни емисии, а  през 1934 година то се преименува на Радио „София“.

   Цар Борис III  бил запален радиолюбител и радиотехник, собственоръчно си направил свой апарат.  Оценил огромните възможности на радиоразпръскването, той издал указ на 25 януари 1935 г. , с който  радиоразпръскването в България става държавна собственост. Панайот Тодоров Христов - поет, художник и театрален критик, известен като Сирак Скитник,  е първият главен ръководител на Радио „София“ от  18.06.1935 г.  В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, произведени от фирмата Блау Нокс, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София", край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна.

   „Интересният факт, че още в самото си начало Радио „София“ има свой репортер на мястото на събитията, се съдържа в малка статия, поместена във вестник, издаван от Калоферската дружба в София. Закупих от частен колекционер  брой на неизвестния за българската периодика вестник „Заветите на Ботьов“ от 1.06.1935 г. В него, наред с информация за живота на поета-революционер и съпругата му, за пламенната му поезия и публицистика, е публикувана статия за поход-поклонение до родните места на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски и до скромния паметник на Хаджи Димитър, над с. Аджар /дн. С. Свежен/.“ , разказа за Радио Стара Загора колекционерът на исторически документи, оръжие и  факти,  Георги Радулов.

  През 1935 г. още няма гражданска железница от София до  града на Апостола, и цар Борис III организира пътническия влак за поклонението, на което присъства лично и той.  „Царят реже лентата на къщата-музей на семейството на патриарха на българската литература в присъствието на брат му ген. Владимир Вазов и произнася пламенна патриотична реч“, припомня събитията Георги Радулов.

  Участниците в похода се покланят пред мястото, където се е родил воеводата революционер в Калофер,/ къщата му още не е била музей /, след което походът се отправя към с. Аджар / днешното с. Свежен/ за поклонение на гроба на Хаджи Димитър.

  Националният поход завършва в Карлово за да почете паметта на Апостола на свободата.

Сред участниците в похода е имало и радиотехник, който е записвал и предавал поклонението. „Много по-късно Радио „София“ започнало да излъчва от  външни студия. В статията във в. „Заветите на Ботьов“ пише: „Тържествата ще се предават чрез радиопредавател, за което ще се води специален механик“ , цитира събеседникът ни.

  От същата статия е и цитатът: „Същия ден вечерта гостите се връщат в Карлово, където ще има народно увеселение, хорово пеене и предаване по радиото  , специална пиеса, рецензирана от Икономов.“  По това разбираме, че благодарение на този г-н Икономов,  репортажите от местата на поклоненията са стигнали до хиляди слушатели във всички кътчета на страната.

  Георги Радулов е намерил по свои пътища потвърждение, че г-н Икономов дълги години се е посветил на  Радио „София“,  Българското национално радио, което навършва 90 години…