"Зазоряване, събуждане, полусън...Пурпурният шал на слънчевото зарево се протяга пред хоризонта. Тъмните коси на Пролетта блестят в угарите, посипани с капки ледена роса. Първите цветове искрят, избутали тъмната почва. Нежните паяжини трептят в сланата на утрото. Нещо предстои...

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С Албена Щеньовска - Еглофф и Бойко Роя разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пулсира нов живот, под нежното кадифе на ухаещата земя. Лек шифон трепти във въздуха и носи неуверена птича песен. тоновете са смирени, преди избухването на цъфтежа. В сребристо проблясват влажните камъни...Равноденствие - денят просветва през гъстите мигли на нощта, силен и блестящ." Тези думи, написани от Елица Матеева-Паскинс, са провокирани от "Равноденствие". 

Ден преди откриването на изложбата, в софийската Галерия 2.0, градското пространство улавящо ритъма на града, Албена Щеньовска, разказа, че идеята за експозицията се ражда в края на миналата година. "Бойко ми помага за мултимедийното представяне. Галеристката Мария Стефанова ни предложи да направим съвместен проект. Той включва фотоимпресиите на Бойко Роа и моята нова колекция шалове."

Шаловете на Албена са колажи от кадифе, коприна, тафта и шифон. Материи съчетани хармонично, със стил и прецизност към детайлите. Произведения на изкуството и модни аксесоари. "Бутикови са и ми носят много радост при създаването", не скри вълнението си авторката им. Картините и шаловете на Албена Шеньовска-Еглофф, себераздаването й в обществени каузи, провокира приятелите й да пишат поезия, проза, есета, да й посвещават импресии. Един от тях е Бойко Роа.  Художникът, който от години живее в Лайпциг обича творческите провокации в музиката и фотографията. Островните образования наблюдавани в зимен ден са в основата на проекта "Медийни острови". 

"Колкото повече ги съзерцавах, толкова по-магнетични и завладяващи ми се разкриваха островите. В началото бяха просто далечни очертания на хоризонта, самотни късчета суша, изгубени в безкрайния простор на водата. Но с всяко вглъбяване в тяхната същност, те започнаха да оживяват пред мен, да ме привличат с тайнствената си енергия.