Доскоро се знаеше, че във въздушната отбрана на София по време на Втората Световна война участие вземат четирима летци от Стара Загора. Истината обаче е, че те са били петима. 

Името на забравения, пети герой, е Михаил Койчев Банов. Роден е на 13 октомври 1919 година. По време на Втората Световна война участва във въздушните боеве за небето над София. Включително и в битката, останала в историята под името "Черния Никулден". Самолетът на Банов е улучен, но той успява да го приземи с изключен двигател, като така спасява не само себе си, но и скъпата машина. Взема участие и във втората фаза на Втората Световна война  – когато е издадена заповед за бомбардирането на летището в Прищина, където се намират изтеглените от Гърция и от островите немски изтребители. Успешно изпълнява възложената задача. Произведен е в чин "поручик", награден е с орден за храброст,  а  по-късно е преценен за "враг на народа" и  изпратен в концлагер в Белене.

"Михаил Банов отрано остава сирак – бащата участва във войните за национално обединение, ранен е на фронта и малко след завръщането си, умира. Така грижите за Михаил и неговата сестра падат изцяло на плещите на майката - Анастасия, Анасташа или както я помнят внучките - баба Ташка", разказва Райна Антонова, главен уредник отдел " Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора. 

"За да може да издържа невръстните си син и дъщеря, баба Ташка се вижда принудена да отдава под наем част от къщата си на ученички от Девическата гимназия. Тя е будна и любознателна жена, обича книгите, а любимият й автор е Жулн Верн и неговият герой царски куриер  Михаил Строгов. На когото, според семейната история е кръстен и синът й", разказва още Райна Антонова. 

До десети клас Михаил учи в Мъжката гимназия в Стара Загора. 

"Изключителен атлет, впечатлява съучениците си като ходи на ръце. Близките му разказват, че е обикалял така цялата гимназия", разказва Райна Антонова 

Едно младежко събиране бележи живота на Михаил -  когато е в десети клас група ученици организират "жур" - както наричали забавите по онова време. "Учителите обаче ги изхващат, всички се разбягват, но не и Михаил, който остава на място и честно си признава, че е участвал в събирането", разказва Райна Антонова. 

И в онези години смелостта е имала цена - заради участието си във веселието, младежът е изключен от Мъжката гимназия в Стара Загора и завършва средното си образование в Сливен. Продължава да учи в София - първоначално записва  в държавното железопътно училище, което по онова време и се спазват всички устави на българската армия. Година по-късно младият Михаил решава да продължи във Военното училище на Негово Величество, и то - в класа на летците. Завършва го през 1942 година, произведен е в чин "подпоручик" и е изпратен да служи във втори изтребителен орляк на летище Враждебна. 

През 1943 заедно с поручик Димитър Списаревски е изпратен на обучение на Западния фронт, край Ламанша, където двамата изучават опита на немската армия в отразяване на англо-американските нападения. След прибирането си в България и  Михаил Банов и Димитър Списаревски преминават на служби в трети шести изтребителен орляк в Божурище. Това е орлякът, който защитава небето над столицата.

"Михаил Банов взема участие и във втората фаза на Втората световна война. На 12 ноември на 6 изтребителен полк е възложена задача – да атакува летището в Прищина, където се намират изтеглените от Гърция и островите немски изтребители", разказва Райна Антонова.

През януари 1945 година Михаил Банов е произведен в чин "поручик", награден е и с орден за храброст. През същата година в Банкя той среща любовта в лицето на красивата софиянка Мария, наследничка на стар македонски род от Крушево. Двамата създават семейство и заживяват в къщата на бащата в столицата. Година по-късно се ражда първата им дъщеря Юлияна, а три години след това и втората – Антония. Времената на политическите промени след 1944 не са никак леки за младото семейство. Част от къщата им в столицата е дадена на други хора, а младото семейство живее последователно на различни места в страната.  Малко преди да  се роди втората му дъщеря летецът герой, защитник на небето над София, е обявен за враг на народа. И изпратен в Белене, където престоява две години.

След излизането на свобода Михаил Банов и семейството му остават в София, а Банов работи първоначално като стругар в асансьорната фабрика в столицата. 

"По-късно успява да се премести в Центъра по промишлена естетика, който работи за повишаване качеството на промишлената продукция в НР България. Там се разработват нови машини - радиоапарати, телевизори, монетните телефони, електрически калкулатори. Банов се отличава със своите технически познания и умения, но е преследван от партийните секретари в центъра като бивш царски офицер", разказва Райна Антонова. 

Едва в средата на 60 те години новата власт разрешава на Михаил Банов да започне да следва по специалността "машинен инженер". 

Героят, бранил небето над София по време на Втората световна война, преживял и ужаса на лагера в Белене, си отива от света само на 62 години, след продължително боледуване. Днес родната му къща на кръстовището на улиците "Граф Игнатиев" и "Христо Смирненски" не съществува – на нейно място е изградена кооперация. 

Но благодарение на спомените на двете му дъщери Юлияна и Антония, които се свързаха с Регионалния исторически музей успяхме да разкажем неговата история.