Непосредствено след големия християнски празник Цветница, който припомня радостното посрещане на Иисус Христос в Йерусалим, започват най-трудните дни на Великия пост. Това е седмицата, в която си припомняме последните земни дни от живота на Спасителя, преди да бъде разпънат на кръста или Страстната седмица. 

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. На богослуженията, характерни със своето покайно пеене, се извършват полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. Затворените Царски двери символизират отделянето на човека от Царството Божие, а одеждите на свещенослужителите са тъмни, обикновено в цвета на покаянието – лилаво. ­

Всеки ден от Страстната седмица се нарича "Велик"

През Страстната седмица постът е изключително строг.

На Велики понеделник текстовете от Евангелието припомнят влизането на Сина Божий в Йерусалимския храм. Като го намерил пълен с търговци, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за търговия. Възпоменава се старозаветният Йосиф Прекрасни - предобраз на страдащия Христос и безплодната смоковница, която символизира човека, лишен от добродетели.