Първият ден на Великден е единственият в годината, в който всеки гост на българския манастир " Свети Георги Зограф" в Атон може да бие църковната камбана колкото пъти иска. Любопитната подробност за Радио Стара Загора разказа кореспондентът на вестник "24 часа"  Ваньо Стоилов. 

"През април 2016 година, когато все още ситуацията в Близкия Изток позволяваше и Благодатният огън в навечерието на Великден слизаше в Йерусалим, а българска делегация пътуваше до Светите земи, за да го вземе и да го донесе у нас, имах щастието да бъда част от една старозагорска група. Която беше пое ангажимента да посрещне Благодатния огън на летището, с огнеупорни фенери, автомобил и ферибот да стигне до българския манастир "Свети Георги Зограф" и да го предаде на монасите в Атон. Това пътуване беше едно незабравимо приключение за мен, тъй като не се случва всеки път", и до ден днешен разказва с вълнение Ваньо Стоилов. 

"Огънят стигна невредим, огнеупорните фенери си свършиха работата, а оказа се, първият ден на Великден бе единственият в годината, когато на всеки гост на манастира е позволено да бие камбаните, колкото пъти поиска и когато иска", разказва Стоилов. 

"За монасите, всеки, който стъпи в Атон не е турист, а поклонник, и всеки е длъжен да спазва правила, докато е на територията на светата обител в монашеската република. Едно от основните е, че иконите не се галят с ръка, от тях не се черпи енергия. Те трябва само да се целуват и да се стои смирено пред тях. 

Още с влизането в манастира, гостите получават брошура с 32 правила и наставления за благоприлично държание в църквата. От тях например гостите научават, че поклонниците в храма не се ръкуват, а само се поздравяват с лек поклон. 

Гостите разбира се, могат да бъдат само мъже, а забраната същества от женски пол да пребивават на територията на Атонската планина - Света гора, където има общо 20 манастира, се отнася и за животните. 

Но - според принципа, че всяко правило се има изключение, за котки и за кокошки все пак е позволено. И има и обяснение - за котките -за да създават поколение и да пазят манастира не толкова от мишки, но от змии, а кокошките - за да снасят яйца, от които навремето са се извличали бои за иконите. 

Жени - бежанки са намирали тук убежище единствено по времето на турското владичество робство и на гръцката гражданска война от 1946-1949 година. След това дамското присъствие на Атон се криминализира и всяка нарушителка е заплашена от затвор до 12 месеца", разказва още Ваньо Стоилов. 

"Монашеската република Света гора на полуостров Атон е  част от територията на Гърция, макар че дотам се пътува със специална виза. Монасите трябва да са гръцки граждани, независимо от това чий е манастирът, в който живеят и служат. За реда там отговаря гръцки полицай, който има офис пред манастирските порти на Зограф. 

Пред него се вее гръцко знаме и единственото друго знаме, което тук може да има, е жълтият флаг на монашеската република. 

Макар манастирът да е български, българско знаме тук не може да има. За да избегнат тази забрана, българските монаси са вдигнали  над сградите на манастира  ветропоказател с формата на самолет, който сочи към България. А на опашката на самолета е нарисуван изрисуван българският трибагреник. Защото какво е един самолет без своята национална принадлежност", разказва още Ваньо Стоилов. 

Какъв е редът при хранене в манастира? Какво е менюто на поклонниците и на монасите?  И защо за гостите съществува риск да хванат " зографска болест"  - отговорите на тези въпроси можете да чуете в интервюто с кореспондента на вестник "24 часа" Ваньо Стоилов.