На среща в Казанлък представители на местната власт, производители и преработватели на розов цвят, заедно с учени от СУ „Св. Климент Охридски“, обсъдиха рисковете и пътя за спасяване на розовото масло. Дебатът е продължение на българската позиция срещу законодателните промени, инициирани от ЕК, съпътстващи Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали, които предвиждаха приравняването на етеричните масла към многокомпонентните химични смеси, а не разглеждането им като природни земеделски продукти. Преди две години държавите-членки на ЕС одобриха запазването на досегашната класификация на етеричните масла. По този начин бяха отложени законодателните промени, с които се създаваха допълнителни регулация пред етеричните масла и конкретно розовото. 

В рамките на проведената днес среща кметът на Казанлък Галина Стоянова посочи, че страната ни трябва да бъде готова отново да защити един от традиционните си отрасли, какъвто е розопроизводството. Тя подчерта, че битката не е приключила. По думите й поправката на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали дава срок от няколко години, в който да се преразгледа и анализира розовото масло като съставки. 

"Да се определи дали то има биологичен характер, както и какво е неговото въздействие върху човешкия организирам", отбеляза Галина Стоянова. 

По този повод преди година Община Казанлък възлага на екип от учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски", начело с проф. Иван Бъчваров, изготвянето на задълбочен анализ. Научната разработка трябва да даде отговор на въпроса какво представлява розовото масло като състав, както и как то влияе на човешкия организъм. Целта е след около 2 години българската страна да разполага с готова научна база, която да използва срещу нови опити за приравняване на етеричното масло към химичните смеси. 

Пред розопроизводителите проф. Бъчваров - ръководител на лабораторията на физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" представи резултатите от 6 месечната работа на неговия екип от физици, химици и експерти по молекулярна биология. Той обърна внимание, че текстът на Регламента, предложен от ЕК, носи сериозни рискове за розовото масло. Проф. Бъчваров беше категоричен, че няма научно изследване в ЕС, което да показва, че маслото има вреди. 

"Розовото масло не е опасно. Розовото масло, като комбинация от елементи, е природен продукт", категоричен беше експертът. 

Един от интересните резултати, които наблюдавахме в изследванията до момента, е, че при определени условия, когато използваме смес на розово масло с базово масло, клетките стават по-активни. Т.е. маслото въздейства позитивно", заяви проф. Бъчваров. Специалистът обърна внимание, че розовото масло е съставено от между 200 и 300 елемента. "Основната теза на отсрещната страна, която иска да вкара маслото в подобна регулация, е, че някои от съставните елементи, при определени условия, могат и да окажат негативно въздействие. Само че те могат да са 0,01% от съдържанието на розовото масло", уточни професорът. 

Пред екипа от учени стои задачата да бъде изследвано взаимодействието на клетъчните култури с розовото масло. Да бъдат установени праговете, над които клетката може да загине в резултат на прекомерна цитотоксичност и генотоксичност. Според проф. Бъчваров цялостният анализ се нуждае от около 2 години.