В Деня на 149-тата годишнина от Априлската епопея, наред с имената на апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Павел Бобеков и другите знайни и незнайни патриоти жертвали семейството, имота и живота си за свободата на Отечеството -  да си спомним за Райна  Попгеоргиева Футекова… Остнала в народната памет и героичната ни история като панагюрската учителка, която уши и развя знамето „Свобода и смърт“ и поведе Хвърковатата чета на Бенковски из въстаналото Средногорие…

Райна Футекова е първата дъщеря, родена в Панагюрище на 6/18-ти януари, 1856 г. в семейството на свещеника Георги Футеков (1830 – 1876) и  Нона Налбантска (1835 – 1923). Семейството има още 5 деца след Райна: Атанас, Мария, Васил, Пена и Захари.

„Изключително паметлива и ученолюбива, Райна научила за една седмица българската азбука и завършила с отличие класното  девическо училище в Панагюрище. Нейните учители възлагали големите си надежди да обучава децата в школото и е пратена  в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Там наред с науките усвоила и ръкоделието от именитата възрожденска учителка Анастасия Тошева. Върнала се в родното Панагюрище, местните епитропи, знаейки за нейните умения да бродира и да вези, я препоръчали на Георги Бенковски като девойката, която да ушие знамето на въстанието…“, разказва за Радио Стара Загора уредничката от къща-музей „Райна Княгиня“ Ирина Конова.

Главната  учителка в девическото училище в Панагюрище Райна Попгеоргиева, е едва 20 годишна, когато с нейни приятелки извезали знамето на революцията, което било ушито от главния шивач на местните въстаници Деян Белишки…  То е с размери 2 на 1,5 м и е двуцветно – от едната страна е с червен плат, а лицето му е със зелена коприна,  на която е извезан изправен лъв, стъпкал османския полумесец, ограден от надписа „Смърт или свобода“… В долния му край има две букви „П“ и „О“, които означават „Панагюрски окръг“. Учителката завършила знамето два дни след обявяването на въстанието и го предава под възторжените погледи и викове на ликуващите си съграждани на  Бенковски, на 22-ри май.

Воеводата връчва осветеното от местните свещеници знаме, пистолет и сабя на Райна, която е качена на един дорест кон пред погледите и одобренията на тържествуващото многолюдие…чуват се викове „…княгиня, Райна Княгиня", а тя пристъпва под дъжд от цветя...От този ден насетне, нейното име остава в народната памет като Райна Княгиня.

 За 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива и копие на главното знаме на въстаниците. 

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода… Разкарвана е из затворите в Панагюрище, Пазарджик и Пловдив. Благодарение на американския журналист, кореспондент на лондонския в. „Дейли нюз“ Дженюариас Макгахан и застъпничеството на чуждестранните консули Скайлер и княз Церетелев, и  нейния съгражданин Тодор Манев, заради влошеното й здраве е освободена със заповед на султан Мурад. Изпратена е да се лекува в Страстний манастир край Москва. Там завършва Медицинската академия по акушерство – става първата дипломирана българска акушерка.  През 1877 г. издава и първата си автобиография на руски език, в която разказва за Априлското въстание от първо лице. Чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва помага на 33 сирачета от Панагюрище да учат в Русия, като им осигурява и стипендии.

След връщането на Райна Футекова в родината,  е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Там като директорка на девическия пансион въвежда униформите за девойките, по примера на руските девически училища… Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е учител и сред участниците в Априлското въстание и  кмет на града.  Семейството  има 5 синове, 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро след  задържането му и побоя  в Черната джамия по политически причини. Райна Дипчева работи предимно в кварталите Банишора, Орландовци и Малашевци като акушерка.Много трудно успява да спечели доверието на българските родилки заради суеверията и доверието, което народът ни има на бабите-акушерки. Организира първите консултации за бъдещи майки с беседи и разяснения за предстоящата им бременност, раждане и отглеждане на бебето.

Въпреки влошеното си здраве и тежкото материално положение, заради  рано починалия съпруг и децата, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология с подкрепата на княгиня Мария Луиза, съпругата на Фердинанд.

За тази истинска българка, понесла страдания, мъчения и загуби за свободата на България, но останаладокрай скромна и вярна на Отечеството си, Райна Костенцева пише: „Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от смъртта ѝ, но аз не мога да я забравя и да я прежаля (...) И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин .