Сливен отбеляза 185 години от рождението на Хаджи Димитър с поднасянето на венци и цветя пред паметника на воеводата и на българските възрожденци на едноименния площад и с концерт на съставите при Народно читалище „Хаджи Димитър“. Днес, по повод годишнината, Регионалният исторически музей в Сливен организира работилница за най-малките. „Докато децата изработват значки с лика и рождената дата на видния сливенски воевода, ще научат кой е той и повече за неговия подвиг“, каза за Радио Стара Загора Десислава Панайотова,  педагог в музея.

   Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейството на  Никола и Маринка  Асенови. Той е петото от 10-те  деца на видния сливенски търговец. Когато е на две години, семейството му заедно с него отива на поклонение в Йерусалим, оттогава Димитър е хаджия.

  През 60-те години на XIX в. пламенният родолюбец участва в няколко чети,  в една от тях е знаменосец. През 1865 г. в къщата на Георги Раковски, Хаджи Димитър се запознава със Стефан Караджа. Двамата са родени в една и съща година с един ден разлика. Караджата е роден на 11.05.1840 г., а Хаджи Димитър – на 10-ти май същата година. Младите мъже са включени в четата , която преминава на  13 юни 1865 г.  Дунава и се отправя към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Между тях се ражда истинско приятелство и доверие.

 На 5 юли 1868 г. четата, с воеводи Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминава р. Дунав с една гемия. Първото от четири сражения, четата води с турска потеря от около хиляда души.  

 „Третата битка е много тежка, в  кръвопролитното  сражение  на 9-и юли четниците са разбити. Стефан Караджа е ранен и пленен, отведен е в Русе, където на следващия ден е обесен.  Под ръководството на Хаджи Димитър останалите продължават към Балкана.“, припомни Десислава Панайотова.

На 18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа  става последното сражение на четата.“ Там някъде по старопланинските върхове загива тежко ранен и Хаджи Димитър. А един от четниците увива знамето на четата около кръста си, като се престорил на загинал. Така светинята на четата е спасена от плен“, завърши разказа си  музейният педагог.