"Първото издание на "Сокаи" излезе през март 2024 г. и от тогава до сега тиражът е напълно изчерпан. Това наложи преиздаване на книгата, тъй като имаше голям интерес към нея. Появиха се много нови материали, които си заслужаваше да бъдат добавени в изследването", коментира в предаването за фолклорна култура на Радио Стара Загора авторът Светослав Петров.

Той припомни, че сокаите представляват едно сложно невестинско забраждане от региона на Централна Стара планина, носено до средата на XIX век около градовете Габрово, Трявна, Дряново, Елена, Велико Търново и селища около Ловеч. За това сокаят има три разновидности - габровски, търновски и ловешки.

"Това е моя много любима тема, която разработвам от години и колкото повече работя върху нея, толкова повече информация откривам. Излезнаха допълнителни сведения, които в първото издание не бяха известни за мен. 

Ценен извор за историята на народното облекло се съхранява във фонда на проф. Иван Шишманов към Научния архив на БАН. В периода 1888 - 1889 г. Министерството на вътрешните дела изисква от 23-те окръжия описания на народни костюми от различните етнически и религиозни общности в страната. В отговорите си управителите изпращат такива описания от различни населени места. Това, на което попаднах е описание на целия килифаревски сокай, съставните му части и цените за изработката на всеки елемент. Уточнява се кое е изработено от занаятчии и кое е домашна ръчна изработка", отбеляза изследователят.

"Задълбочих проучването си в населени места от община Павликени. От теренната работа се установи, че балканджии-преселници има и в Павликенско и те са повлияли върху развитието на костюма в няколко селища по поречието на река Росица. Оказва се, че там сокаят също битува във вида, в който художникът-етнограф Евгения Лепавцова дава описания за него", казва Светослав Петров.

Новото издание на книгата "Сокаи" официално беше представено в рамките на "Нощ на музеите" в гр. Елена и Троян.

Цялото интервю със Светослав Петров можете да чуете от звуковия файл.