Митът за Зорба винаги е бил приет като символ на човешкия стремеж към свободата. За първи път историята е обезсмъртена в новелата на великия гръцки писател Никос Казандзакис, по която е написан сценарий за филма от Михаел Какоянис, а през 1988 година е създадена балетната версия от Лорка Масине по музиката на знаменития гръцки композитор Микис Теодоракис.

Балетът „Зорба Гъркът“, чиято световна премиера се е състояла на 6 август 1988 година на сцената на Арена Ди Верона, е мега шоу в две действия и 22 картини. Този спектакъл винаги е имал голям касов успех, игран е в над 30 страни и е посетен от над 3 милиона зрители. „Зорба Гъркът“ става още от момента на своята премиера истинско културно събитие. Балетът е игран също така на Летния фестивал Каракала в Рим (1991, 1992) и е представен отново през 1993 година при пълен салон. През 1994 година балетът гастролира в Бразилия и Аржентина. Запомнящ ще остане спектакълът на открито в Рио Де Жанейро, посетен от 120 000 зрители. „Зорба“ се връща в Бразилия през пролетта на 1995 година.

В България балетът е поставен от Лорка  Масине за първи път на 12 май 1995 година на сцената на НДК. Спектакълът е една от най-успешните продукции в балетната история на Националната опера и балет и се играе при препълнени салони.

МИКИС ТЕОДОРАКИС

е сред най-изявените гръцки композитори, изтъкнат обществен, политически и културен деец. Завършва Атинската консерватория при Филоктитис Економидис (1950) и Парижката консерватория при Оливие Месиен и Йожен Биго.

Богатото му композиторско творчество, известно и обичано по цял свят, обхваща различни по жанр произведения:опери, балети, симфонии, оратории, песни, филмова музика.

Активната обществено-политическа дейност на Микис Теодоракис е свързана с установяването на демокрацията в Гърция.

„Зорба е архeтип на първичния човек, привързан към всичко хубаво и грозно в живота. Присъщ му е усетът към чудесата, който ние сме на път да загубим, приспособявайки се към днешния свят, привички, завоевания, комфорт.

Мястото на персонаж като Зорба в обществото ни ще става все по-важно. Новите технологии ще освободят човека и ще му осигурят все повече време за творческа активност.

Така ще се благоприятства раждането на народното изкуство”.