Жителите на Ямбол не само знаят, но и харесват девиза на своя град.

„Ида от древността, отивам в бъдещето!"- какво по хубаво от това да имаш минало и да имаш бъдеще... да си знаеш корените, това е най- важното!"

Девизът на Ямбол „Ида от древността, отивам в бъдещето!" е споменат за пръв път в публикация на местния вестник Тракиец от 3 март 1935 г. Тогава на първа страница издателят и виден общественик Тотю Брънеков предлага своята идея за девиз на Ямбол, успоредно с виждането си какъв да бъде герба на града, разказва Светлана Бъчварова от Държавния архив в Ямбол.

„Брънеков предлага няколко елемента, които трябва да съдържа герба – фигурата на богинята Диана като символ на града, фазан, тъй като градът е бил прочут с отглеждането на фазани, павилионът на минералната баня като символ на курорт и подземни богатства, сноп жито и грозде, както и домашно животно  понеже Ямбол е земеделски и скотовъден център, и крепост, за да става ясно, че е градско селище. Предлага, разбира се и девиз, който защо да не е „Ида от древността, отивам в бъдещето!".

Според Брънеков гербът и девизът са символи, който обединява представите за града, а също така е ценен елемент за известност и стопански напредък.  Така историята на двата символа се превръща в обща история.

Започват да валят предложения, темата за герба се прехвърля и в общинския съвет. И до днес остава загадка как се стига до този, който става популярен, а именно на художника Иван Славов.  Сагата не спира до тук, а се прехвърля на софийска почва. През 1937 г. на страниците „Слово" и „Зора" се разгаря остра полемика по повод герба на Ямбол. Проф. Харалампи Тачев, известният наш художник, декоратор и експерт в областта на хералдиката не одобрява нито герба, направен от Иван Славов, нито девиза на Брънеков.

„Смята, че девизът е прекалено дълъг и няма как да се събере на един ред – девизът трябва да е кратък, например-  от миналото към бъдещето. Следва остра статия на страниците на Тракиец отново от Тотю Брънеков, който защитава своята идея за герб, съгласява се, че проектът на Славов е претрупан, че фабриката, колесницата и др. обекти нямат място в герба на Ямбол, но не се съгласява за намаляване на девиза. Следва писмо от Харалампи Тачев, изпратено до вестника и впоследствие публикувано, където професорът обяснява, че не е искал да оспорва идеята на Брънеков, препоръчал корекции върху герба от гледна точка на експерт по хералдика – когато опитен хералдист погледне герба, той ще го разшифрова и дори ще поиска да проучи историята и бита на този град. В този смисъл е поискал сюжетите да са рафинирани и пригодени за хералдическо изобразяване. Накрая дава пример с герба на София, който във вида, който е направен позволява да се поставя на книжа и различни документи. Впоследствие гербът се променя, става по-стилизиран, но девизът са запазва!", разказва Светлана Бъчварова.