Със  заупокойна литургия, беседа и поднасяне на цветя пред паметника в църквата "Св. Димитър" и бюста в парк "Пети октомври", старозагорци отбелязаха 141 години от смъртта на видния свой съгражданин, агроном и общестгвеник Димитър Наумов.

  Той е роден на 12 април 1851 г. в Стара Загора в семейство с патриотични и напредничави традиции.  Димитър Наумов завършва Старозагорското петокласно училище. Бил буден младеж, с изключителна памет – знаел наизуст цели страници от „Горски пътник“ на Раковски и дълги епични песни от сборника на Братя Миладинови. Проявява сериозен интерес към  географията  и историята. През 1868 г. Димитър Наумов постъпва в Робърт Колеж. После продължава в чешкия град Табор, в известното тогава Земеделско училище. Там се сближил с Ангел Кънчев. Освен в Чехия, Димитър Наумов изучава земеделие, лесовъдство, други селскостопански и икономически науки в Германия. След завършване на висшето образование през 1873 г. пътува в Италия, Швейцария, Франция и други европейски страни, за да се запознае с живота и стопанската уредба в тях. В Париж се среща със своя съгражданин дипломата Александър Екзарх. Упорит и трудолюбив, владее почти всички славянски езици, както и  френски, английски, турски, гръцки, италиански, немски.

Завърнал се в родния си край и поел дядовия си чифлик в с. Шамлии (дн. Горно Ботево), занимава се и с обществена дейност. В Руско-турската Освободителна война от 1877/1878 г е преводач в руската армия. Способностите на Наумов са добре оценени от Руското главно командване и след  Сан-Стефанското примирие, той е назначен за вице-генерал губернатор на голямата Одринска Губерния. Тук се  проявява като много добър администратор. Този опит му е необходим за по-късната работа в родния град.

След сключването на Берлинския договор, Димитър Наумов се завръща в Стара Загора и работи за  обединението и укрепването на българската държавност. По време на изборите през 1879 г., на 7 октомври е избран за народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание в Пловдив. Това са първите избори след Освобождението. Наумов е и първи председател на Окръжния съд в Стара Загора. Раздава се храна, която по-късно, с активното съдействие на Димитър Наумов се опрощава с решение на Областното събрание от декември 1879 г. Основен въпрос е бъдещото застрояване на града. След обсъждане се приема идеята на Димитър Наумов Стара Загора да се изгражда по предварителен план. Известен е планът на Любор Байер от 1879 г. Така Стара Загора влиза в историята с изработването и изпълнението на първия регулационен план след Освобождението у нас. Основната заслуга  за това имат  първите строители на Стара Загора – Димитър Наумов, Атанас Илиев и  Нестор Марков.

Започва частното строителство и постепенно българското управление на града се стабилизира.

За онова време Атанас Илиев пише в своите спомени, издадени през 1926 г.: „Голяма хармония владееше между няколкото чиновници в Стара Загора. Префектът Нестор Марков, председателят на съда Димитър Михалев Наумов, околийският лекар д-р Хаканов и аз бяхме неразделни в свободното си време. Ние всички живеехме в турски къщи, разположени в недалечно съседство и постоянно се събирахме вечерно време на разговор, най-вече върху обществените работи.“

Димитър Наумов участва в смесена комисия, която разрешава споровете между българите и турското население, върнало се в града, което често се оплаква от християните на областния управител.

  Знанията,инициативността и енергията  на Димитър Наумов са в основата на  въвеждането  на редица  новости и решаването на важни въпроси за града и региона: ученолюбивото дружество; земеделската каса, изграждане край с. Калитиново на първия паметник на загиналите за Освобождението българи; строителството на двете училищни сгради в Стара Загора – Девическото и Мъжкото; създаването на първото българско земеделско училище в Садово; на техническото училище в Сливен; настоява за изграждане на железница между Пловдив и Бургас; избиран е за градски и окръжен съветник.

  От  1883 г. Димитър Наумов започва издаването на вестник в полза на земеделците, който да им дава знания по земеделските науки. Нарекъл вестника „Земледелец” – вестник за земеделието въобще, народната икономия и самоуправа.  Една година след смъртта на Димитър Наумов, издаването продължава брат му Паун – до лятото на 1885 г.

  Старозагорци го помнят като умен, интелигентен, деен и с неспокоен дух. Пловдивският вестник „Марица“ пише, че на погребението му са присъствали 12 хил. души. Димитър Наумов е погребан в двора на църквата „Св. Димитър“, където е поставен и паметник."Признателните поколения са именували улица на негово име и са поставили бюст на Димитър Наумов в градския парк „Пети октомври“, издадени са  книга и статии, земеделското училище в Садово носи неговото име.", разказа за Радио Стара Загора Райна Антонова от Регионалия исторически музей.