От 15 юли в народния календар започнаха  Горещниците – трите най-горещи дни  през лятото. 

В тези дни обичаите повеляват хората да не ходят пеша, да не се изнася огън от къщата, да не се работи на нивата, защото ожънатите снопи се запалват от гръмотевици и светкавици, а жените не перат и не вършат  къщна работа. Всеки един от дните е покровителстван от християнски светци . 

На 15-ти юли църквата почита Кирик и Юлита, на 16-ти юли  - Атиноген. Най-силно символно значение има 17-ти юли – Денят на св. Марина, повелителката на огъня и на лековитата вода.“, разказа за Радио Стара Загора  Румяна Денчева, уредничка в отдел „Духовна култура в Етнографския музей на открито „Етъра“ в Габрово. 

В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) в центъра на  селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища.

Света Марина се счита за покровителка на огъня и на лековитата вода, пазителка на семейството и пази от ухапване от змия. „В различните краища на  България  наричат светицата Пърлѝга,Чурлѝга  и Марина Огнена, Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. На християните, които я почитат тя може да предскаже бъдещето и да им помогне в изцеление на различни болести“, разказа още Румяна Денчева.

Етнографката разказа, че на няколко километра от Габрово има лековит извор, който е познат от 1873 г. като „Вонещата вода“, защото съдържа серни съединения или изворът на св. Марина. Легендата разказва, че някога преминаващ от тук овчар със сляпата си дъщеричка пренощувал край извора и когато детето се изцапало – измил лицето и очите му с вода от аязмото. На следващия ден детето започнало да вижда очертания и след няколко измивания прогледнало. „Така от 1890 г. изворът е официално открит след грижите на местния свещеник Стефан Станимиров и дъщеря му за облагородяването на извора и каптирането му. 

Всяка  година на 17-ти юли – Света Марина, тук се отслужва служба в чест на светицата, а хората си наливат вода за пиене и за лечение на някои болести.“, допълни уредничката от музея.