Днес е Кръстовден - Въздвижение на Светия Кръст Господен.  Той е част от Дванадесетте Велики празника на Християнската църква. На 14 септември Православната християнска църква чества един от най-важните си и тържествени празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден, за други празникът е известен като Кръстов ден.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той е символ на  жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството.

Легендата разказва, че  св. Елена, майката на император Константин, която е ревностна християнка, намира Кръста, на който е бил разпнат Исус. Частица от кръста царица Елена изпратила на своя син Константин в Константинопол. На мястото, където е открит кръста е построен храм, който е запазен и до днес. Той е осветен тържествено на 14 Септември. Поклонниците се събират в храма, а за да може кръста да бъде видян, епископът го повдига или “въздвижва” над главите им, от където идва и името на празника.

  На този ден кръста в църквата се изнася в средата на храма, за да могат вярващите да се поклонят пред него. Прави се и водосвет на дома и на хармана. Кръстът, с който е направен водосвета, се полага на чиста тъкана покривка. Домакините даряват свещеника с жито от новата реколта, варива и зеленчуци. Пази се строг пост.

  Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Небето се отваря, а Господ слиза на Земята и ще изпълни всяко искрено желание. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.  Трябва да се стои до полунощ, за да се посрещне самия ден. Много хора се запътват  към Кръстова гора, където преспиват, посрещайки деня. Вярва се, че тогава гората е най – чудодейна. На този празник се вярва, че и дори сънищата са чудотворни – там хората могат да получат ключа към своето изцеление.

  Кръстовден  е част и от празниците на народа ни, които са свързани с почитането на смяната на сезоните – от лято към есен. На този ден се вярва, че "всичко се кръстосва". Спазват се различни обичаи, също така отново се пази строг пост. Днес е денят, в който започва да се бере гроздето. Счита се, че преди този ден то не е хубаво узряло и няма да стане хубаво вино от него. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено. Днешният ден е познат в някои краища на страната и като Гроздоберник, тъй като се плетат и кошниците за гроздобера.

  Празникът е свързан с началото на есента. Вярва се, че денят и нощта се кръстосват и денят започва все повече  да намалява, а нощите да стават по – студени и дълги и може да започне да те боли кръста от студа. Слънцето отива при Зимата, водите на морето и реките изстиват. На този ден може да започне сеитбата на житните посеви, но преди това семето се осветява. След този ден започват да падат първите слани, затова жените загърлят (завиват) своите цветя, за да не измръзнат от студа. Мъжете започват да пазят кръста си, да не измръзне и увиват своите пояси около него.

На Кръстовден най – възрастната жена в домакинството изпича питка, наречена “Кръстова пита”. Обредният хляб се украсява с кръст отгоре. Питката се разчупва, когато цялото семейство е на масата, с думите: “Кръстец кръст да боли, мене да не боли.” Всички около масата повтарят думите като си отчупват парче от питката. Спазва се строг пост - на трапезата няма червени храни – домати, чушки, репички, червени ябълки. Наред с обредния хляб задължително присъстват зелник с праз лук, печена тиква, грозде и други  постни храни.

Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.

  Днес имен ден празнуват: Денят е имен ден за хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.  

Да ни е благословено и да носим името си със здраве, чест и достойнство!