В Стара Загора днес започна двудневната национална конференция „Белодробна хипертония за пациенти". От това рядко заболяване у нас страдат около 120 души. Програма за лечението му в България има едва от 2011-та година, а средната преживяемост на страдащите от него без да се провежда лечение е между 2,5 и 3,5 години.

Какво представлява заболяването – безспорно това не е диагноза, която чуваме всеки ден.

„Пулмоналната хипертония е трудна за диагностициране. Специалистите първо се насочват към друг вид заболявания. Образно казано това е повишено кръвно налягане в белодробната артерия. Пациентите са разнородни в своята физическа форма, но общото между тях е, че се задъхват при тичане, при изкачване,  в един момент когато тялото им не може да компенсира тези дефицити и да се справи с това налягане“, разясни единият от лекторите, Антоанета Тончева – доктор по генетика и молекулярна биология.

Понякога трансплантацията на бял дроб се явява единственият изход за лечение на това заболяване. А България не е сред държавите, в които се извършва трансплантиране на бял дроб.

Програма за лечението на белодробната хипертония в България има едва от 2011-та година, съобщи Тодор Мангъров, председател на сдружение Асоциация „Пулмонална хипертония“, което основава няколко години след като самият той е диагностициран със заболяването.

„През 2006-та година, когато ми поставиха диагнозата, у нямаше лечение, нямаше и много пациенти. Тогава се издирихме по интернет и създадохме сдружение на болните от белодробна хипертония. Започнахме да задаваме въпроси на Министерството на здравеопазването – кога ще ни осигурят лечение, какъв е пътят да ни осигурят лечение“, разказва Тодор Мангъров.

През 2011-та година за страдащите от пулмонална хипертония се осигурява лечение, реимбурсирано от държавата. Досега терапията се е променяла многократно и към момента тя включва най-съвременните медикаменти, с каквито заболяването се третира в повечето европейски страни.

Форумът в хотел „Верея“ в Стара Загора  не е строго научен, а е насочен предимно към пациенти, които имат възможността да се срещнат и да разговарят с водещи специалисти по това заболяване, както и да получат психологическа помощ.

Белите дробове са единственият вътрешен орган, който е в непрекъснат контакт с външната среда, отбеляза по време на форума д-р Антоанета Тончева.

В звуковия файл чуйте репортаж на Димитрина Николова.