Съвременният човек все по-често страда от възпалителни заболявания на червата. През последните години се наблюдава тенденция за нарастване честотата на заболяванията улцерозен колит и болест на Крон в световен мащаб. 

Като цяло те са били смятани за болести на Западния свят. Сега се отчита обаче и повишение на случаите на пациенти с улцерозен колит и болест на Крон и в така наречените новоиндустриализирани страни.

Как се установяват тези диагнози и как се проследяват? Какво е влиянието им върху качеството на живот? Има ли регистър на пациентите с улцерозен колит и болест на Крон в България?

На тази тема разговаряме с д-р Тоня Топалова, гастроентеролог в Медицински център „Берое“.

„Автоимунните възпалителни чревни заболявания са група идиопатични хронично рецидивиращи възпалителни заболявания, които се появяват в периоди на обостряния и ремисия, вследствие на нарушено взаимодействие между имунната система, чревната микробиота и фактори на околната среда при генетично предразположени индивиди“, поясни д-р Топалова и уточни, че съвременната медицина разполага с  механизми, чрез които те се контролират и вече доста по-рано се диагностицират, преди да са довели до по-сериозни усложнения.

 Двете заболявания се обединяват по това, че и при двете са възпаления на стомашно-чревният тракт, но сами по себе си те имат доста разлики.

„Болестта на Крон може да обхване предизвика промени в лигавицата от устната кухина до ануса, докато при улцерозния колит страда само дебелото черво. Типа на промените при болестта на Крон са стриктури, фистули, абсцеси, докато при улцерозния колит имаме наличие на язви по лигавицата на дебелото черво. При болестта на Крон изявата по-често е в по-млада възраст – до 35 години, докато при улцерозния колит той може да се презентира и манифестира и при по-възрастни индивиди.“

Най-лошото, което пациентите с подобни заболявания биха могли да очакват е влошаване на качеството им на живот, но само ако заболяването не е добре менажирано. При болестта на крон, често се появяват стриктури, което налага хирургични интервенции, възможно да се наложи резициране на черва, ако възпалението не е добре овладяно. При улцерозния колит може да се развие т.нар. мегаколон, но това е доста тежко и рядко усложнение, поясни д-р Топалова.

„Ако има добро партньорствоство между пациент и лекар, ако се спазват всички лекарски съвети и предписания, обикновено заболяванията са добре контролирани. Има и шанс заболяването да се вкара в ремисия и пациентът дълго време да няма никакви оплаквания„, каза още д-р Тоня Топалова.

В момента има липса в аптечната мрежа на лекарства за улцерозен колит. Какво могат да направят пациентите, които страдат, за да поддържат своето заболяване в нормални граници? Става въпрос за Месалазина, който използват пациентите, повече пациентите с улцерозен колит и за тях това лекарство е важно. За съжаление, на пациентите се налага да се организират в групи в социалните мрежи, в които си набавят тези лекарства – купуват го от съседни държави или им го осигуряват техни близки от други европейски държави, където за сега няма дефицит на лекарството.

• Фармацевти: Между 300 и 400 лекарства липсват от аптечната мрежа у нас

На въпроса има ли наблюдение върху това, дали този тип заболявания се увеличават, д-р Топалова отговори: „В България няма регистър на болните от улцерозен колит и болестта на Крон. Данните, с които разполагаме са по-скоро ориентировъчни. Счита се че между 12 000 и 20 000 души у нас страдат от тези заболявания. Но при липса на регистър, това са груби данни.“ Работи по създаването на регистър, допълни тя.

„Болестта на Крон и улцерозният колит с днешна дата не са толкова страшни заблявания. С един добър начин на живот, с добро лечение и доверие в ликуващия лекар, качеството на живот на пациентите е абсолютно нормално, както и продължителността на живота. Пациентите не бива да се притесняват, ако чуят тези диагнози“, каза в заключение д-р Тоня Топалова.