Предложеният проектобюджет на държавата за 2026г., първият в евро, е във фокуса на днешното издание на предаването "60 минути повече политика" в ефира на Радио Стара Загора. Финансовият документ на страната предизвика вълна от разнопосочни коментира в изминалите дни. Политици, експерти, работодатели и синдикалисти представят своята визия на силните и слаби страни в проекта, предложен от правителството. 

Според проекта на бюджет 51 млрд. и 400 млн. евро трябва да влязат в хазната, а за разплащане ще са необходими 55 млрд. и 85 млн. евро. Това означава, че дефицитът ще възлиза на 3 милиарда и 649 милиона евро. Към него добавяме и 10 милиарда евро допълнителен нов дълг за следващата година. Залага се повишение от 5 на 10% на данък дивидент, както и ръст с 2% на осигуровките, заплати за пенсии. Повишава се и максималният осигурителен доход. 

Темата в предаването "60 минути повече политика" анализираха главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. 

Бюджетът явно не е първи приоритет. Това коментира в ефира на Радио Стара Загора главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Той подчерта, че  основните критики са 2 : липсата на каквато и да е политика по доходите и справянето с демографската криза. Той припомни и че исканията на синдикатите са увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор с 13,6 процента, не само в МВР. Икономистът все пак отбеляза, че с настоящите параметри, заложени в бюджета, догодина хората не се очертава да живеят по-добре. С особена сила, по думите на Кацарчев, това важи за майките, децата, пенсионерите и тези с най-ниските доходи. 

Предложеният от правителството проектобюджет за 2026 г. е с нереалистично високи приходи и разходи и без ясно намерение за реформи. Това заяви от своята страна изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. Според него бюджетът не е обсъден с работодателските организации, а диалогът със социалните партньори е бил пренебрегнат. „Цялата тежест на държавните разходи пада върху бизнеса. Увеличените осигурителни вноски ще намалят разполагаемия доход на работниците и ще увеличат разходите на работодателите“, подчерта Иванов. По думите му вместо да бъдат ограничени разходите и оптимизирани публичните финанси, правителството разчита на нови данъчни и осигурителни тежести. Това, според АИКБ, ще затрудни предприятията и ще ограничи възможностите им за инвестиции и разкриване на нови работни места.

Според Добрин Иванов проектобюджетът за 2026г. не решава кардиналния проблем с хроничния дефицит. По думите на изпълнителния директор на АИКБ ситуацията с държавните финанси се влошава със залагането на автоматични модели за определяне на заплатите в сектори като образование, здравеопазване и др..