Ангел Кънчев е една от светлите и одухотворени личности, оставили трайна диря в българската история. Големият революционер е роден на 11-ти ноември 1850 г. в Трявна, в семейството на Кънчо Ангелов и Гана Пандурска. Баща му е бил дюлгерин от тревненската школа и един от съмишлениците на Капитан Дядо Никола и взел участие във воденото от него въстание през 1856 г. Майка му е от богатия и уважаван тревненски род Пандурски. От нея малкият Ангел слушал легенди и песни за непокорни българи и смели хайдути, част от които излезли отпечатани след смъртта му. В къщата на майчиния му род  - запазена и до днес, често отсядал Левски...Любознателният юноша учил в старото тревненско школо, а негов учител бил Петко Рачев Славейков. През 1860 г. семейството му се преселва в Русе. „Буден и ученолюбив, Ангел Кънчев бил забелязан във Варошкото училище от местните първенци и бил изпратен да се учи в Болград, Бесарабия. През 1866-67 г. Ангел Кънчев постъпил в Белградската артилерийска школа – първото сръбско военно училище.  български революционер. По това време в Белград е събран цветът на младата българска революционна младеж – Любен Каравелов, Панайот Хитов, Васил Иванов Кунчев Левски, Иван Кършовски, Христо Иванов и др.“, разказа за Радио Стара Загора Розалина Димитрова, уредничка в къща-музей „Ангел Кънчев“ в Трявна.  

  За него учителят му в школата Франьо Зах казва, че е „скромен, точен, изправен и с много добро държание…Тогава Апостола се разболява много тежко и Ангел Кънчев се грижи за него. От тогава датира голямото им приятелство.

  През 1869 г. е произведен в подофицерско звание, заедно с други будни и добре подготвени български младежи, учили в белградската военна школа.

  Едва 18 годишен, Ангел Кънчев пише своето „Възвание до  българския народ“ във в. „Дунавска зора“, с което го призовава на борба против османския поробител с призива „Свобода, правда, народност!“. Завърнал се в Русе е изпратен да се учи в областното Земеделско индустриално училище в Табор , Чехия. Там с жар разказва за красотата на родината си и с болка за положението на своите сънародници…След една година престой в Табор, се връща в Русе и работи като чиновник в турския чифлик на Митхад паша, но предпочита да се отдаде на революционна дейност.

  „Включва се в групата за създаване на проектоустава за създаване на БЦРК, касиер е на тайната вътрешна революционна организация, изготвя топографска карта на Троян и региона. От септември 1871 г. с Димитър Общи и Левски обикаля из страната за да укрепват старите местни комитети и да създават нови. Заел се с агитационна и организационна дейност, основал комитети в разградско, шуменско и търновско. „, продължава разказа за видния революционер Розалина Димитрова.

  Получил задача от Дякона да се срещне с Любен Каравелов в Букурещ, на 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния. Но на русенското пристанище - Русенската скеля, както тогава са наричали пристанището на крайдунавския град, в този ден се готвят за тържественото посрещане на първия български екзарх Антим Първи. Ангел Кънчев е издаден и е обграден от заптиетата. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си, едва 22 годишен загива за свободата на Отечеството си. Последните му думи са: „Да живее България!“