С авторката на романа "Лилит" Диана Петрова разговаряме за смелостта да пишеш книга със смел сюжет в опасно време, за еротиката като бягство от делника, надмогването на предразсъдъци и обществени стереотипи преди представянето ѝ в Културен център „Тракарт в рамките на фестивала „Пловдив чете“.
Диана Петрова е издала досега два детски сборника „Мъдри приказки“ и „Двойната планета“, както и три романа – „Ана“, „Синестезия“ и „Лилит“. Разговорът преди представянето на книгата започва от заглавието – „Лилит“ – име на демон. Подчертано калиграфски и визуално и като внушение от пръв поглед. Съзнателно търсено ли е то?
Още в библейските книги Лилит е първата жена на Адам, но тя е изключена, омаловажавана, защото е равна на Адам. Аз намерих Лилит в моята героиня – жена, която е уверена в това, което прави, и го прави открито, споделя Диана Петрова:
Въпреки че изглеждаме разкрепостени, живеем в доста патриархално общество, което се вижда, ако отидете в по-малък град, и много хора не са съгласни с това еманципиране на жената. След написването на книгата много жени на около 35 години ме потърсиха, за да ми разкажат своите истории, за да бъдат представени. Моята героиня понася ударите на патриархалното не толкова "отвън", колкото "отвътре" от самата себе си, като се самообвинява. Мисленето за любовта може да ни помогне да се измъкнем от тежките състояния, в които се намираме по една или друга причина. Сблъсках се с предразсъдъци на всякакви нива, когато пишех книгата. Но човек е сбор от различни неща – и от ангели, и от демони в себе си и трябва да намери баланса между тях, без да отрича нито една част от своята природа, защото отрицанието води до пагубност.
Имам надеждата, че книгата ще бъде приета и от по-консервативната част от аудиторията.
.
