Нова фаза във външноикономическа война между САЩ и Китай

На сцената на външноикономическите отношения между САЩ и Китай отдавна прехвърчат искри, само че от началото на октомври 2011 г. ситуацията е на път да се превърне в ожесточена търговска война.

Вълна от протекционизъм се надига зад Океана, като съвсем вероятно след срещата на върха на 20-те най-големи икономики в света (проведена в средата на месеца), американските власти да предприемат мерки по налагането на защитни мита за китайския внос.

Китай е обвиняван във валутни манипулации заради изкуственото задържане курса на юана спрямо долара. Конкурентният износ на азиатската страна не само, че депресира износа на американски стоки, но накара и редица американски компании или да закрият производствата си, или да ги прехвърлят в страни-евтини производствени дестинации. По различни оценки между 1.5 и 2.4 млн.души са загубили работните си места в САЩ в резултат на изключително конкурентния китайски внос и политиката на евтин юан.

През последното десетилетие Китай се превърна в един от най-важните търговски партньори за САЩ, особено що се касае до вноса. Именно към промяна на статуквото са насочени последните усилия на американците.

Досега американските властващи не смееха да предприемат по-твърди мерки срещу правителството в Пекин поради факта, че Китай е най-големият чуждестранен държател на щатски облигационен дълг. Ниският икономически растеж, въпреки трилионите дефицит за федералното правителство не успяват да тласнат икономиката към нов ръст, създаващ работни места, дори напротив.

Към края на юли’2011 китайската централна банка (КЦБ) притежава 1.17 трлн.$ държавни ценни книжа, издадени от американското министерство на финансите. С такъв номинал кривата на доходността на американските ДЦК е поставена под контрола в не малка степен на поведението на КЦБ.

Ако КЦБ реши да разпродава облигации в отговор на мерки на протекционизъм на янките, то доходността на вторичния пазар на щатски книжа ще скочи, така че финансирането на бюджетния дефицит и рефинансирането на бюджетния дълг в САЩ ще стане значително по-скъпо и по-голяма част от парите на бъдещите поколения ще отиват за покриване на лихвите по главницата.

Въпреки нарастващите валутни резерви на КЦБ за последните 12 месеца, инвестициите в американски дълг не следват тази възходяща тенденция. Китайските власти от своя страна упрекват американските си колеги, че чрез монетаризирането на дълг от страна на ФЕД и огромните бюджетни дефицити водят до обезценяване на стойността на инвестициите на КЦБ в щатски дълг.

КЦБ търси варианти да диверсифицира валутните си резерви, така че да намали доларовите активи в портфейла си. Ценни метали и недоларови валути заемат все по-голям дял в резервите на централната банка.

Американското правителство- хроничният болен
Структурни са проблемите в американската икономика, която подобно на повечето развити икономики се нуждае от все повече държавни разходи, за поддържане на минималният икономически растеж. Алтернативата е САЩ да върне конкурентоспособността си чрез намаляване на разходите, най-вече пенсии, социални плащания и възнаграждения на заетите в бюджетната сфера. Американците отдавна живеят над възможностите си. Доказателство затова са дългогодишните двойните дефицити (бюджетният дефицити и отрицателното салдо по текущата сметка).

За фискалната 2011 година, която приключи на 30 септември 2011 година, бюджетният дефицит на Америка е в размер на 1.3 трлн.$, спрямо 1.29$ трлн.$ за 2010 и рекордните 1.42 трлн.$ за 2009 година. В резултат американският дълг се увеличава прогресивно, така че ниската доходност до падежа, при която се търгуват щатските бондове е от ключово значение за фиска и икономиката като цяло.

В този ред на мисли, американците не могат с лека ръка да разгневят най-големият си кредитор в лицето на китайската централна банка, макар натискът затова да е огромен.

Китай и САШ-двете страни на една и съща монета
Световната резервна валута и статутът на най-мощната икономика в света, доведоха до години на самодоволство и прекомерно увеличаване на доходите в частния и публичния сектор в САЩ.

Скъпите ресурси (трудовите основно) доведоха до преместване на редица ключови американски производство в държави с ниски производствени разходи, като Китай, Индия, Пакистан и редица югоизточни азиатски държави. В момента в полето с информацията за произход на много малко стоки продавани в САЩ пише „made in USA”, за сметка на въпросните азиатски държави.

Китайският внос детронира американският износ и редица местни производства. Дефицитите по търговския баланс на САЩ се трансформират в излишъци за Китай. Благодарение на тях, азиатската държава е с най-големите валутни резерви в света, като държи ключът за евтино финансиране не само на американското правителство.

Възнагражденията в САЩ са средно 7 до 10 пъти по-високи от тези в Китай. Външната задлъжнялост на щатската икономика и планината от правителственият дълг са точно диаметрално противоположни на ситуацията в Китай, където обществото все още не е на ти с консуматорският тип поведение, характерно за развитите икономики.

В допълнение на това банковият кредит и финансовите услуги като цяло са с много ниско проникване спрямо Америка.

Всичко това означава, че китайската икономика може да превключи икономиката си от икономика движена от външното търсене към такава водена от вътрешното търсене.

Кой ще излезе победител от една търговска война между САЩ и Китай?
Ако САЩ гласуват наказателни мита за китайските стоки, в отговор на дългогодишната политика на китайската централна банка по задържане на нисък курса на юуана спрямо долара, то Китай също ще е в силна позиция за налагане на ответни мерки и преструктуриране на доларовата част от валутния си резерви.

Американците ще изгубят най-големият си чуждестранен кредитор, който ще трябва да бъде заместен от печатницата на ФЕД, която с пари от въздуха ще купува облигации на вторичния пазар. Доверието в долара ще бъде подкопано и чужденците ще изискват по-висока премия за държането на американски ДЦК.

Тогава ще дойде моментът за болезнени реформи по съкращаване на раздутия американски бюджет. Рецесионната спирала съпроводена с нарастващи цени дълги години ще тормози икономиката на САЩ.

Китай от своя страна ще трябва да се насочи към вътрешното търсене като източник на икономически растеж, а огромните валутни резерви на страната и необятният й пазар (население от 1.34 млрд. души) гарантират, че юанът има всички шансове да се превърне във водеща резервна валута, крадейки дял от долара, еврото и отчасти йената, паунда и франка.

Печелившият от една търговска война ще е Китай именно заради споделените съображения и факти.

Виж пълния текст тук.

Нова фаза във външноикономическа война между САЩ и Китай

БНР подкасти:

Стагнация на потребителските разходи в САЩ през август

По-добро от очакваното представяне на британската икономика в месеците преди Brexit

Спад на безработицата в България до близо 7-годишно дъно при нейна стабилизация в целия ЕС

Ускоряване на инфлацията в еврозоната през септември до близо двугодишен връх от 0,4 на сто

Поредно понижение на производствените цени в България през август