Равен шанс за по-решителни действия на ЕЦБ

Европейската централна банка скоро може да отстъпи пред натиска да печата пари, за да предотврати ново нарастване на кризата в еврозоната. Отговарилите в проучване на „Ройтерс“ дават равен шанс за приемане на политика на количествени поощрения от ЕЦБ. Анкетата обхваща 50 стратези по облигаците от цяла Европа и САЩ и е проведена тази седмица. Според резултатите 48% предвиждат, че ЕЦБ ще бъде принудена да проведе тотална политика на количествените увеличения. Ако това се случи, ще бъде доста спорна промяна на фона на текущата политика. Сред прогнозиралите промяна на политиката на ЕЦБ до такава, каквато отдавна възприеха Федералният резерв и АЦБ, мнозинството предрича, че това ще стане факт преди март 2012 година.

Минимално мнозинство, 25 от 49 от анализаторите, прогнозира дори по-голяма роля на ЕЦБ, а именно да стане кредитор от последна инстанция, тоест осигурявайки извънредни заеми на правителствата.

До този момент ръководещите ЕЦБ отказват да се вслушат в международните призиви за решителни интервенции в подкрепа на еврозоната. Волатилността обаче на местните дългови пазари през последните седмици прави вземането на решение за по-голяма роля на монетарните власти наложително. В момента ЕЦБ има силата да успокои напрежението на пазарите в краткосрочен план, докато изчаква периферните правителства да одобрят реформите, които да възродят доверието на пазарите. Проблемите обаче започнаха да се разпростират и към сърцевината на Европа и това изисква по-решителни действия.

Днес председателят на ЕЦБ Марио Драги заяви, че банката допринася за икономическата стабилност, като едновременно с това запазва независимостта си. Той предупреди, че ако тя загуби доверието, ще последва огромен социален и икономически шок.

Тази седмица доходността по 10-годишните италиански държавни облигации отново премина над нивата от 7%, които са смятани за неудържими, а премията, която топ рейтинговите ААА облигации на Франция и Австрия трябва да заплатят над германските им еквиваленти, достигна най-високи стойности в ерата на еврото.

ЕЦБ изпълнява без особено желание програмата си по изкупуване на облигации от 2010 година, като до този момент са използвани 187 милиарда евро. Банката обаче не предприема по-силови действия дори и сега, когато Италия е заплашена да бъде изхвърлена от международните пазари. Проблемът е, че Италия представлява систематичен рист за цялата еврозона заради размера на икономиката й (третата по големина на Стария континент) и националния дълг (трети по големина в света). Френските банки са най-уязвими от експозициите си в италиански дълг.

Доста голямо мнозинство, 40 от 50-те запитани, не очаква друга страна от 17-членния блок да поиска извънредни помощи, както вече направиха Ирландия, Гърция и Португалия. Натискът на пазарите през последните седмици достигна нива, които принудиха италианския премирер Силвио Берлускони да си подаде оставката, след като преживя серия от скандали през последните години. Това кара специалистите да очакват, че ЕЦБ ще възнагради усилията на Италия, като увеличи покупките си по нейния дълг значително.

В момента пазарите са в невидение за предстоящите събития, защото не знаят какво да очакват от ЕЦБ. Колебанието на банката идва отчасти заради страховете, че ако приеме по-голяма роля в борбата с кризата, то това може да подкопае независимостта й от политиката, както и да заплаши мандата й за поддържане на ценова стабилност. Печатането на пари за покупки на облигации на вторичния пазар, тъй като ЕЦБ няма право да прави директни покупки на аукционни, би могло да повиши инфлацията в еврозоната, която в момента е 3% и над целите от нива близо до и под 2%. Идеята обаче е програмата по изкупуване на облигации да бъде прехвърлена към Европейския финансов фонд за стабилност. Усилията обаче неговите активи да бъдат увеличени бяха подкопани от серия забавяния и това намали интереса на инвеститорите. Така или иначе дълговата криза изисква финално решение през следващите месеци. Комбинация от стабилна фискална политика с по-дълбока фискална интеграция, голяма и неограничена програма по изкупуване на облигации от ЕЦБ и някои елементи на общи облигации („еврооблигации“) биха били възможното решение.