България планира да емитира облигации за 1 млрд. евро през 2014-а година, заяви за "Блумбърг" премиерът Орешарски

България планира да излезе на международния дългов пазар през следващата година за пръв път от 2012-а година, за да покрие плащания по изтичащ дълг, заяви премиерът на страната Пламен Орешарски в интервю за агенция "Блумбърг".

В дадено вчера интервю той посочи, че правителството планира да емитира еврооблигации за около 1 млрд. евро (около 1,34 млрд. долара) през 2014-а година. Орешарски също така каза, че записването за планирания синдикиран заем по системата Шулдшейн за 360 млн. евро, който ще се осъществи по немското законодателство, ще приключи до края на настоящия месец.

Според моя предварителна информация има значителен интерес към този кредит и се надявам, че ние ще постигнем доста добри резултати, заяви българският министър-председател за американската агенция.

За последно България излезе на международния дългов пазар през 2012-а година, когато успя да получи кредити за 950 млн. евро (на 12-и юли 2012-а). Сега доходността по тези български еврооблигации (с падеж през 2017-а година) е от 2,035%, като по-рано през ноември (на 7-и ноември) тя дори падна до 4-месечно дъно от 2,01%, показват данните на агенция "Блумбърг". Цената на застраховката срещу фалит на България - т.нар. "петгодишни CDS книжа" (Credit Default Swaps) отблязаха спад в последно време с 56 пункта до 119 пункта (или 119 хил.евро като гаранция/застраховка за петгодишен български дълг за 10 млн. евро).

Очакваната през следващата година нова емисия еврооблигации ще стане на фона на доста ниското ниво на публичен дълг в България, който е в размер на 17,5% от БВП към края на август. В същото време кредитният рейтинг на страната, определен от агенция "Мудис", е "Ваа2", като това представлява вторият най-нисък инвестиционен кредитен рейтинг.

България се налага да повиши международния си дълг с оглед падежите на стар дълг за 1,1 млрд. долара на 15-и януари 2014-а година. Българското правителство също така планира да емитира вътрешен дълг за 750 млн. евро, за да финансира бъджения си дефицит през следващата година и да продаде допълнително дългови книжа, за да "превърти" (замени) вътрешен дълг с падеж през 2014-а година за около 1 млрд. лева (около 684 млн. долара), заяви Орешарски.

Убеден съм, че продажбата на нови еврооблигации ще бъде успешна с оглед ниската външна задлъжнялост на страната, сподели за "Блумбърг" Ричард Сегал - шеф на международния отдел за кредитни стратегии на финансовата компания Jeffries Group в Лондон.

"Блумбърг" отбелязва, че предстоящото емитиране на нов международен дълг от България става на фона на продължаващите почти без прекъсване протести в страната от февруари насам.

В тази връзка премиерът Орешарски заяви пред агенцията, че той не вижда причини за правителствени промени, ако администрацията работи в интерес на хората. Според Орешарски икономиката на България може да нарасне между 1,5% и 2,0% през следващата година, като чуждестранните инвестиции ще надвишат 2 млрд. евро. Има значителен инвеститорски интерес в туризма и инфраструктурата, посочи той в интервюто за "Блумбърг".

Според Орешарски настоящият слаб икономически растеж в страната (БВП се повиши с едва 0,2% на годишна база през третото тримесечие и се понижи с 0,1% спрямо периода април-юни) беше в резултат на политическата нестабилност в страната, което беше утежнено и от мудното търсене за българския експорт от страна на Европейския съюз. Нашето ключово предизвикателство е да ускорим икономическото възстановяване. Колкото по-скоро успеем да насърчим икономически растеж, което ще помогне за повишение на доходите на хората и за техния стандарт на живот, толкова по-дълъг ще бъде хоризонта на нашето правителство. Ние работим с обичайните прогнози за четиригодишен мандат на правителството, заяви пред "Блумбърг" Пламен Орешарски.

Относно проекта "Белене", Орешарски посочи, че администрацията обмисля дали да поднови изграждането на ядрената мощност за 2 хиляди мегавата в "Белене" при очаквана цена на проекта от около 10 млрд. евро. Ние ще анализираме дългосрочните нужди от електрически мощности в България и в региона, както и възможността да привлечем западен стратегически инвеститор. Страната ни няма да финансира изграждането на тази ядрена мощност, заяви българският премиер.