Защо гласът на богатите се чува по – силно от политиците

Правителство на хората, от хората и за хората бяха известните думи на Абрахам Линкълн. За кои хора обаче става дума? Правителствата отговарят ли на нуждите на средния работник или просто се грижат за привилегирования елит?

На пръв поглед правителствата се грижат през последните години най-вече за обикновения човек, поне в областта на финансите. Европа ограничава бонусите на банкерите и обсъжда данък върху финансовите транзакции, който ще важи в 11 държави от ЕС. В Америка, Конгреса прие серия от регулации познати под общото название Закона на Дод-Франк, което доведе до голямо мърморене на Уолстрийт. И най-важното, регулаторните органи в богатите държави се споразумяха за по-високи капиталови изисквания към банките, което не само ще ги направи по-сигурни, но и ще ограничат паричните пакетни бонуси, които доведоха до големи спорове.

И все пак, ново изследване на Мартин Гилънс и Бенджамин Пейдж показва, че такива моменти са рядкост, поне в Америка. Те използват статистически анализи, за да разберат кого най-много засяга политиката. Резултатите са депресиращи за тези които вярват в демокрацията. Авторите заключват, че “не само обикновените хора не разполагат със значителна сила при вземането на политически решения, но и имат съвсем съвсем малко или никакво независимо влияние върху политиката”. Тези, които имат най-голямо влияние са икономическите елити (дефинирани като тези 10%, които печелят най-много) и лобистки групи представящи бизнеса. За разлика от тях, лоби групите на масите, като например синдикатите, нямат никакво или имат много малко влияние.

Авторите достигат до това стряскащо заключение след проучване на 1779 изследвания на мнения в Америка по отношение на политически въпроси между 1981 и 2002. Във всеки отделен случай изследванията посочват доходите на отговарящите. За гледните точки на специалните групи, авторите използват подреждането на лобитата в списъка “Власт 25” на списание Форчън плюс още 10 индустрии за които се знае, че правят големи разходи за лобиране.

В случаите където предложената политическа промяна има слаба подкрепа сред богатите (един от пет я одобряват), тя се одобрява в 18% от случаите. Когато 4 от 5 от богатите подкрепят план, изгледите да бъде приет нарастват на 45%. За разлика от тези цифри, няма значение дали голямо или малко болшинство от хората със средни доходи подкрепят една политическа промяна. Шансовете за приемането й в тези случаи са все около 30%. Бизнес групите обаче имат доста по-голям успех при постигането на целите си. Почти същия като на богатите.

Изследването не показва, че средния гласоподавател задължително винаги губи. Често се случва мненията на богатите и на хората със средни доходи да са много близки (корелацията обаче между бизнес групите и средните граждани е отрицателна).

Аналазите подкрепят по-ранния труд на Лари Бартълс, автор на книгата “Неравностойна демокрация”,  както и изводите на политическия учен Мансур Олсън, че правителството може да бъде използвано за специални частни интереси. Това може би е по-вярно за Америка, тъй като там законите за финансиране на кампании са по-либерални. По време на изборите през 2012 бяха похарчени 6 милиарда долара. Системата принуждава кандидатите да прекарват по-голяма част от времето си в събиране на пари от богатите и от бизнеса. Дори и да няма никаква директна връзка, кандидатите може просто да поглъщат мненията на по-богатите.

Опасността е за омагьосан кръг в който политиците приемат политики, които благоприятстват по-заможните, което пък дава на богатите повече пари с които да лобират политиците, което пък води до по-благоприятно за тях законодателство и т.н. Нарастването на неравностойността през последните 30 години може да бъде приписана отчасти на този процес.

Не забравяйки многото нови регулации, много хора вярват, че Уолстрийт се справил по-добре от правителството по време на кризата, въпреки че точно той беше източника на проблема. Движението “Партия на чая” беше първоначално недолюбвано заради банковите спасителни планове през 2008. В Европа, надигането на популистките партии може би се дължи на същия фактор.

Рискът в дългосрочен план е, че прекомерното влияние на по-заможните може да доведе до прекалено голяма реакция. Ако омразата нарасне достатъчно силно, че да доведе популистите на власт, последните може да въведат политики, които са лоши не само за финансовия сектор, но и за цялата икономика.

Подготвена от Бул Тренд Трейдър