Ангел Заберски, живот отдаден на песента

Когато се спомене името на Ангел Заберски, обикновено в съзнанието ни изникват заглавията на едни от най-популярните песни у нас: „Лунната соната”, „Брезите и момичето”, „Адажио”, „Да вярвам ли”, „Бащината къща” и много други, с които поколения българи израснаха и се възпитаваха. Няма професионален музикант или любител на музиката, който да мисли, че следата, която Ангел Заберски остави с присъствието си в историята на българската музикална култура, би могла да бъде заличена. Докосвайки се до неговите нотни ръкописи, няма как да не забележиш чувството му за песенност, което при него е изключително силно. Стремежите да сътворява музика с висока художествена стойност, която оставя следи за идните поколения сякаш е „запазена марка” в творческите търсения на композитора.
Ангел Заберски носи културата на световните интелектуалци и през годините на творческа зрялост полагаше неистови усилия да ни приобщи към нея. Във времена, когато композиторите на забавна музика у нас са повечето аматьори, Заберски и една група от съмишленици като него, сред които Йосиф Цанков, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев, Вили Казасян, Жул Леви, Емил Георгиев, Димитър Вълчев, Петър Ступел, Тончо Русев, положиха основите на професионализма в жанра.
Музикантите се раждат с дарбата за музика и я изявяват още от зората на своя живот. Така е било с всички големи композитори, в това ни убеждават техните биографии, Ангел Заберски не прави изключение. Генът на музиката навярно е бил дълбоко скрит в кръвта на предците му. Композиторът произхожда от много стар български род, изселници в село Дере Кьой, Лозенградско. Дядо му Ангел е бил строител-зидар. Фамилията Заберски е била на почит и уважение по тези земи. Когато в края на 19 в. турският ятаган подгонва всички тракийски изселници от България, цялата фамилия се преселва в България и заживява за известно време в село Бата, Бургаско. В търсене на по-добри условия за живот и възможности за препитание, около 1927 г. цялата рода се установява в град Малко Търново, където в семейството на Зорка и Янко Заберски се ражда Ангел (31.08.1931 г.). В условията на икономическа криза и липса на работа в онези трудни за България години и в търсене на по-добър живот, семейството се премества да живее в Бургас. В Бургас, когато малкият Ангел е едва шест годишен, заради изключителната му музикалност, родителите решават той да учи музика и го записват в музикалното училище. В продължение на дълги години младият музикант усвоявал цигулковото изкуство при видния цигулков педагог Розенберг (в същия клас са учили Лазар Николов и Нейчо Попов, б.а). През 1939 г. започва Втората световна война. Военизирани и принудени да напуснат Бургас, семейството се премества в село Равна гора, по-късно и в Средец. Научил се да свири на цигулка, в прогимназията на Средец Ангел отбелязва първите си музикални изяви, осъществява своите любителски занимания, свързани и с живописта, където участва с огромен успех в училищните изложби. След войната младият музикант продължава обучението си в бургаското музикално училище, което завършва с отличен успех през 1949 г. Същата година Ангел Заберски се явява на кандидатстудентския изпит в БДК – София, дн. НМА. Блестящото му представяне по солфеж и голямата музикалност изглежда не са достатъчни за неговото следване във висшето училище. Причините – от Бургас е изпратена характеристика, в която най-подробно е описано политическото минало на баща му. От така стеклата се ситуация Ангел е принуден да помага на баща си и постъпва в строителното предприятие „ИНЖСТРОЙ”. Паралелно с това той не се отказва от поредното кандидатстване в консерваторията и на следващата година, с добра характеристика от предприятието е приет във вокалния факултет в класа на проф. Людмила Прокопова и проф. Илия Йосифов. По-късно, неговото желание се сбъдва, Заберски учи пеене при своя най-голям учител, най-добрия – проф. Христо Бръмбаров. Завършва с отличие неговият клас и висшето си музикално образование през 1955 г. Освен заниманията си по вокално майсторство при Христо Бръмбаров, в консерваторията Ангел Заберски задълбочено изучава теория на музиката, хармония, взема уроци по контрапункт и композиция при Парашкев Хаджиев.
Неспокойна, търсеща натура, Ангел Заберски след като завършва висшето си образование насочва погледа си към нови жанрови хоризонти. В онези години е много силен повикът за създаване на съвременна българска забавна и танцова музика. Твърдо решил да посвети животът и творчеството си на този прохождащ у нас жанр, Заберски никак не се свени. Изборът е направен и през следващите десетилетия приносът му за развитието на българската забавна песен ще бъде достойно оценен от публика и критика.

Труден е пътят на младия музикант в следвоенна България. Предизвикателства и възможности – много, реализация – изключително трудна. През 1955 г. Ангел Заберски е изправен пред сложна професионална дилема. В Радио София, дн. БНР е обявен конкурс. Заберски постъпва на работа като музикален оформител. На него е поверена сложната и отговорна задача да пише музика за всички предавания за чужбина, излъчвани по това време на живо, както и музика за Радиотеатъра. Първият композиторски успех Заберски получава за авторската си музика към радиодраматизацията „Танго” на Георги Караславов. Паралелно с работата си като музикален оформител в радиото, през 1958 г. Ангел Заберски заедно с Атанас Парашиков, Моис Леонов, Данаил Николов и Георги Кордов сформира мъжката вокална квинтетна формация „Приятели на песента”. Идеята идва от Атанас Парашиков, който преди това е солист в „Хайдушка песен” и предлага на Заберски да създаде група, която изцяло да записва естрадна музика за нуждите на музикалния фонд на радиото. Репетициите се осъществяват в кабинета на тогавашния Главен редактор Гроздан Христозов, а песенния репертоар и вокалните аранжименти осъществява Ангел Заберски. След седеммесечни репетиции в радиото, през 1959 г. квинтета записва първата песен, която е й първа в творческия песенен опус на композитора – „Първа среща”, съвместно с Райна Денева. След поредица от участия в звукозаписния и концертен живот с квинтета „Приятели на песента”, през 60-те години у Заберски настъпва период на активна творческа дейност в областта на забавната и танцова музика. Решил да посвети живота и творчеството си на този жанр, композиторът ще положи огромни усилия за създаване на традиции в тази насока, композирайки творби с висока художествена стойност, голяма част от които му донасят световно признание. Многостранността на натурела и творческите търсения на композитора от края на 50-те и началото на 60-те години обяснява и особеностите на творческия процес при него, на „раждането” на произведенията.
Необятното песенно творчество на Ангел Заберски ни въвежда в сложния лабиринт на неговия талант. През целия си творчески път, той прави голяма еволюция към вглъбяване, избистряне и осъвременяване на своя песенен стил и музикален език. Песенното творчество на композитора обхваща разнообразни по стил песни, писани в периода 1959-1995 г. Общият им брой надхвърля над 400. 97 % от тях записани в БНР, голяма част от които издадени и на грамофонни плочи от „Балкантон” и в чужбина. Тук е мястото да отбележа, че през 2010 г. БНР издаде сборен диск с най-доброто на композитора, озаглавен „Изповеди”.
Ангел Заберски е един от първите композитори, които сериозно и отговорно през годините на творческа активност търсят, но и тласкат, определят някой основните посоки в една сравнително по-бедна от към национални традиции сфера на развитие на жанра „забавна и танцова „музика в България. В голяма част от песните му се забелязва присъствие на романтично - лиричното начало. Всъщност трайното му предпочитание към традиционните типове стилове в забавната музика, макар и да обуславя до голяма степен творческото му „амплоа”, трябва да се разглежда в най-широк смисъл. Защото Заберски е известен не само като автор на забавни песни и оркестрови пиеси за естраден оркестър. Той е един от първите създатели на авторска и оригинална музика към радиопиеси, симфонична музика, детска музика, на музика, чиято „приложна” функция обикновено предполага твърде голяма широта в използването на различни жанрови елементи, на различни стилови похвати – в зависимост от конкретната сюжетна ситуация. И все пак приносът на Ангел Заберски в историята на българската музикална култура е свързан предимно в областта на забавната и танцова музика, с трудностите й по пътя към постигане на собствена национална физиономия, със съзряването, обособяването и обогатяването на различни тенденции в тази сфера.
Важен етап от творческата биография на Ангел Заберски е участието като композитор в първото издание на конкурса „Песни за българското Черноморие” през 1965 г (от 1967 г. „Златен Орфей”, б.а). В конкурса той се представя с две песни – „Калиакра”, стиховете са на Слава Семирова и Емилия Захариева и „Към Слънчев бряг”, стихове Николай Цонев. И двете песни на конкурса представя певицата Мими Николова. „Калиакра” печели първа награда и отбелязва първото голямо отличие за песен на Заберски, както и първото такова в историята на фестивала „Златният Орфей”. „Калиакра” е песен, в която преобладава лирико-любовната тематика. В нейната оркестрация се долавя умело и специфично боравене с щрайховите инструменти, похват, който ще стане често използван в много от песенната лирика на композитора в един по-късен етап от неговото творческо развитие. Забележима е и една особеност в творческата мотивация на Ангел Заберски, произтичаща от неговия композиторски почерк. Това е необходимостта от промяна, от разнообразие на творческите изяви.
Втората половина на 60-те години Ангел Заберски се налага изцяло като песенен композитор, става преподавател по пеене в първата Студия за естрадни изпълнители, организирана и създадена от БНР през 1964 г. В този период песенни творби като ,„Адажио” (1966 г.), „Брезите и момичето” (1966 г.), „Когато те потърся” (1967 г.), „Жерави” (1967 г.), „Да вярвам ли” (1968 г.), „Птиците разказват” (1969 г.) печелят призови места на редица български и международни конкурси. 70-те години на 20 век отварят вратите към нови хоризонти в творческата и обществена дейност на Ангел Заберски. Различни са мотивите, които карат композитора да напише определено произведение през това десетилетие. Най-често подбудите са вътрешни, изхождат от самия него – това е творческият порив, неутолимият стремеж на твореца да даде музикален израз на своите чувства и мисли, да ги направи достояние на хората, хилядите любители на музиката. Такова е социалното призвание на истинския творец – да дарява с музика обществото, да задоволява неговите потребности. Но има и „външни” подбуди и стимули – лични и професионални задължения и задачи „социални поръчки” от различни институции (БНР, „Балкантон”). В крайна сметка решаващо остава неговото вътрешно желание. Дори когато е поел ангажимент, „поръчка” за дадено произведение, той пристъпва към създаването му само, ако чувства у себе си необходимостта то да се появи. Още в началото на професионалната си кариера, Заберски тръгва по този път и през годините на неговата творческа зрялост устремено ще върви по него. И когато е писал ранните си творби, и когато като „служебно задължение” пише детски песни за радиото и музика за Радиотеатъра, и когато решава професионални задачи за овладяване на определени стилове в съвременната забавна и танцова музика, и когато навлиза в по-крупните си произведения, писани за Биг бенда на радиото. Не е трудно обаче още тогава да се почувства желанието на Заберски (може би дори неосъзнато) към постигане на национална определеност – желание, което очевидно се задълбочава в по-нататъшните му творчески изяви и става едва ли не главна посока в развитието на неговия личен стил. И ако в „Първа среща” (1959 г.) или „Ти идваш любов” (1964 г.) например този стремеж е незабележим, то в „Брезите и момичето” (1966 г.) и особено в оркестровата пиеса „Тази малка земя” българският колорит става все по-осезателен. Всъщност този интонационен облик е все още далеч от автентичния фолклор – по-скоро се вмества в руслото на аналогичните търсения от останалите музикални жанрове, доближаващи се до кръга на обособилата се „българска интонация” в композиторското творчество.
Със създаването на Студията на естрадни изпълнители започва преподавателската работа на Ангел Заберски. По-късно тази дейност композиторът продължава и в сформирания през 1968 г. Естраден отдел към БДК, където води самостоятелен клас по пеене и развива спецификата на своята вокална методика. С поемането на ангажимента да работи с даден певец – ученик в Студията за естрадни изпълнители и по-късно – студент в Естрадния отдел на БДК и НБУ – през последните години, Ангел Заберски отговорно поема неговото развитие, творческото му израстване, неговата бъдеща кариера и то за цял живот. Педагогът Заберски постига това със знанията, които е получил по време на обучението във вокалния факултет при професор Христо Бръмбаров. Основно изискване към ученика е осъзнаването на своето „призвание” откъм най-достойната му страна. В подбора на ученици, Ангел Заберски винаги сериозно анализира налице ли е необходимия музикален, физически, психически и интелектуален потенциал на кандидата. Ако тези качества липсват, в коректен, частен и откровен разговор Заберски винаги посочва друг, по-подходящ път за професионално развитие на младия човек. Сред учениците на Заберски, дипломирали се в Първата Студия за естрадни изпълнители са: Мария Сапунова, Снежка Каламарова, Нина Светославова, Маргарита Радинска (по-късно певицата става съпруга на композитора), Снежка Каламарова, Маргарита Димитрова, Сиси Станева, Иван Чобанов, Сашо Димитров, Борис Гуджунов, Стефка Берова, от БДК – Васил Петров, Анегел Ангелов, Стоян Захариев, Станислав Сланев, Богдан Томов, Илиян Парасков и много други.
Още в началото на композиторската си кариера, та до годините на творческа зрялост, Ангел Заберски е в сполучливо сътрудничество с певци като Маргрет Николова, Мими Николова Георги Кордов, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров, Данаил Николов, Константин Казански, Йорданка Христова, Маргарита Радинска, Кристина Димитрова, Панайот Панайотов, Ангел Ангелов и много други. Но своите истински 50% на изпълнителя на неговите песни за периода 1966-1968 г. му намира артистичния натюрел на Лили Иванова („Адажио”, 1966 г.; „Бялата лодка”, 1966 г.; „Лунната соната”, 1968 г.; „Да вярвам ли”, 1968 г.). Две артистични настройки се оказват „в унисон” в основното по отношение на изразяването и изразяващото. Така например „Брезите и момичето” е шлагер и преди това – ненапразно Георги Кордов завоюва с нея II награда на песенния фестивал в град Рен, Франция, но характерния си облик песента постига в интерпретацията на Лили Иванова. Процесът на допълване е сякаш взаимообратен: нейното изпълнение на „Адажио” донася на композитора наградата „Златният ключ” от конкурса за песни в Братислава, Чехословакия (1966 г.), както и две години по-късно с „Да вярвам ли” – първата награда в Барселона – Испания (1968 г.). От друга страна, тези две песни стават класически образци в историята българската забавна песен и най-популярните в песенното творчество на Ангел Заберски и това, на Лили Иванова. Песни, които имат значение и от още една гледна точка: и с тях като част от постиженията на забавната ни музика българската публика привикна, но и обикна българската песен.
Ангел Заберски беше взискателен към песенното слово. През годините той е в творческо сътрудничество с едни от най-известните песенни текстописци като Орлин Орлинов, Владимир Башев, Николай Цонев, Йордан Милев, Димитър Керелезов... За него музика и текст бяха нещо неразривно, взаимодопълващо се, което трябваше да се претопи и слее, да бликне от душата, сърцето. Тази последна дума е особено показателна за него, защото той наистина влагаше във всяка нота цялото си сърце на голям творец и човек. А това сърце беше голямо. То се раздаваше щедро, дори безразсъдно в песните и приятелските компании. Всички го обичаха, познаваха, ценяха, въпреки омразата на много, които не говореха неговият език, с която той си спечелваше тогава, когато казваше истината в очите. Въпреки това, той не бе създаден да се сърди, а да се радва. Животът, дори и в онези неизбежни мигове на отчаяние от тежкия диабет, който го измъчваше близо 40 години е бил едно приятелство, отдадено на песента.

Поклон пред паметта ти, Маестро!

Споделете

Ангел Заберски, живот отдаден на песента

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Преживей последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР