Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

THE EX на Скопския джаз фестивал! Подробностите в „Аларма”

През последните 32 години холандците The Ex са толкова голяма сила в съвременната авангардна музика, че навярно е редно всеки текст, посветен на творчеството им, да започва с „безспорно”. Безспорно, The Ex са сред пионерите в европейската музикална сцена, обезсмислили още през 80-те години въпроси като какво е пънк, какво е джаз, какво е европейска импровизирана музика, какво е фолк. Дискографията им включва както достатъчно обемно собствено творчество, така и десетки съвместни проекти с музиканти като нюйоркския челист Том Кора, Sonic Youth, Chumbawamba, Рой Пачи, ICP Orchestra на Миша Менгелберг, със самия Хан Бенинк на барабаните, с легендата на етиопската музика Гетатчю Мекурия, с Ксавие Шарл и с кого ли още не. През последните години упорито наблягат на ритмите от Етиопия и Еритрея, а барабанистката им Катерина Борнефелд дори пее някои от песните им на амхарски. The Ex са рядък пример за група, преминала през почти всички неконвенционални жанрове в музиката, нарушила почти всички писани и неписани правила, но запазила своя изключително разпознаваем глас. В Скопие ще можем да ги чуем на 23 октомври в полунощ на едно много специално ъндърграунд място - Младежкия културен център, където днес се правят повече пънк концерти, но и откъдето преди 30 години е стартирал и джаз фестивалът им, един от най-добрите в цяла Източна Европа. А дотогава: разговор за подгрявка (с близо литър мизийска домашна ракия, която много се услади на групата) с китариста-основател Тери Хаселс, Катерина Борнефелд и най-новия член на The Ex Арнолд де Боер.

Да започнем с музиката – музиката, която може да е и само музика, но и сила, способна да разруши дадена диктатура, дадена лъжа, дадена система от предписания как да бъдем послушни…
Тери Хаселс:
Като The Ex винаги сме се старали да вървим напред и навярно затова никога не сме оставали прикрепени към определен музикален жанр или към определена теоретична или политическа доктрина. При нас нещата непрекъснато са в развитие, в движение. И когато правим инструментална музика  заедно с фрий джаз музиканти, например, политическото послание не е по-маловажно, отколкото в песните ни. Това при нас е въпрос на инстинкт, защото понякога инструменталната музика може да носи много по-силно политическо послание от теоретически поднесената формула с думи, както беше в ранните години на пънка. Днес няма нужда да се афишираш като анти-расист например, ако цялата ти музика носи това послание.
Името ви се свързва до голяма степен с анархизма в Европа от края на ХХ век. Имали ли сте си проблеми с дясно ориентирани екстремистки движения на концерти, защото на други групи това често им се случва?
Тери Хаселс:
Всъщност не. Последно си спомням някакви скинхедове на един наш концерт в Полша, но те така и не направиха нещо. Глупави хора има навсякъде по света, но ние винаги излизаме победители с музиката си.
През последните две-три години имахте доста концерти из Балканите. Как виждате от днешна гледна точка нашата част от света, ако си говорим за рокендрол сцена, за фестивали, за стереотипи за Изток и Запад?
Арнолд де Боер:
Да, и с The Ex, и със собствения си проект Zea аз лично успях да видя доста от Нови Сад, Марибор, Любляна, Скопие, Куманово, Белград. Белград, например, в момента е един от любимите ми градове в Европа. Има нещо специално във всичките тези места – и по отношение на публиката, която е много отдадена, и по отношение на организаторите. Понякога нещата не са чак толкова прецизно организирани, колкото на Запад, но за сметка на това концертите ни из Балканите винаги са някак си специални. И това ни провокира и нас самите да вложим нещо повече в тях. Определено ще се връщаме на Балканите още много пъти – примерно в България и Румъния още не сме били, а много ни се иска. При нас нещата се основават предимно на лични контакти – примерно: миналата година свирих на EXIT със Zea, защото организаторите на фестивала случайно бяха попаднали на мой концерт някъде другаде из Балканите. И така - те дойдоха, представиха ми се и решихме да го направим. Ние сме такива хора - уговаряме се лично, не препращаме към агенти и PR-и, много често спим на пода у хората, които са ни поканили, ако са наистина готини хора. Държим на личния си контакт с хората.
Ти специално си в групата сравнително отскоро, от около 3 години, но човек няма да забележи това, освен ако не го е прочел някъде. Разкажи ни как попадна в The Ex.
Арнолд де Боер:
Свирихме заедно, за да подпомогнем един скуот в Амстердам  преди 7-8 години. Имаше много групи, сред които и Zea, и The Ex. После дойде 25-годишнината на The Ex и те поканиха цял автобус музиканти за съвместно турне, сред които музиканти бях и аз. После свирихме заедно в Етиопия – аз също, както музикантите от The Ex. В последните години съм силно повлиян от етиопската музика… И после, някъде към края на 2008г., когато оригиналният им вокалист Йос напусна групата, те се замислиха кого да поканят и решиха да поканят мен. Вече се познавахме от няколко години и си пасвахме много добре, а на тях им трябваше не просто заместник, а музикант, който да пасва на техния свят. И така, през 2010г. записахме нов албум в Чикаго, в студиото на Стив Албини. Това е много важно да се каже – макар да пея много от старите песни, записани оригинално с Йос, аз не се опитвам да го имитирам. Също така, понякога на концерт с The Ex свирим и една моя песен в етиопски стил от Zea – Song For Electricity. Но главното, което правим, е да измисляме нови песни заедно. Самите The Ex не случайно са оцелели 32 години. Защото това, което правят, с нови музиканти или самите те, никога не е джубокс на старото им творчество, а нещо наистина ново и свежо. Ако трябва да опиша процеса ни на работа, той изглежда много просто - четирима души в студиото, които тръгват от нула и стигат до края.
Започнахме с инструменталните политически послания, но нека се спрем за момент и на текстовете, защото имате и множество интересни текстове – и на нидерландски, и на английски, и на амхарски…
Тери Хаселс:
Да, с думите често си играем по същия начин, по който си играем с музиката. Преди текстовете ги пишеше Йос, сега голяма част от тях са на Арнолд. Много обичаме да играем с двусмислени послания. Но текстовете ни също така могат да бъдат и много директни…
Арнолд де Боер: Ето, например в новия албум имаме една песен – Tree Float – която тръгна от една холандска поговорка, гласяща, че ние се превръщаме в това, с което ни въздейства заобикалящата действителност. С други думи, ако общуваме с лоши хора, и ние ставаме такива. Или ако общуваме със сдухани хора, и ние се сдухваме… Но в процеса на писане ми хрумна и друга една поговорка: тогава бях в Гана, и тази африканска поговорка казваше: „Дървото може да плува седмици наред по реката, но това няма да го превърне в крокодил” - един вид, каквото и да се случва около теб, ти си оставаш същият човек. И така: от противопоставянето на тези две концепции се роди песен.
Какво ви вдъхновява в правенето на музика днес и каква е разликата, ако сравните музикалната ситуация през 2011 г. с тази в края на 70-те и началото на 80-те?
Катерина Борнефелд:
Все още обичам вариациите в музиката на The Ex. Голямата ми страст все още е в изобретяването на нови неща – такива, които ги е нямало преди в музиката, и които да вдъхновяват други музиканти.
Тери Хаселс: Още през 80-те сме свирили в Югославия, Полша, Съветския съюз. Спомням си, че на един наш концерт в Русия на хората им беше забранено да танцуват – трябваше да си седят кротко на седалките и имаше охрана, която ги връщаше по местата им при всеки опит за разкършване. Но, разбира се, ние свирихме с такъв хъс, че накрая цялата зала танцуваше. Тогава хората наистина имаха свободен дух, който се усещаше навсякъде. Имаше много енергия навсякъде, която само чакаше да се възпламени от една-единствена искра, подадена от групата. Нямаше интернет, нямаше информация, но имаше много свободна енергия, от която хората наистина имаха нужда – може би много по-голяма нужда, отколкото сега. Но всяка страна си има своя собствена история на рокендрола – Испания точно сега е във вихъра си, Англия – не чак толкова, в Етиопия също свирим пред много отдадена публика. Нещата идват и си отиват на вълни. След 10 години картата на музиката ще изглежда навярно по съвсем различен начин. Главното е, че в музиката винаги има елемент на приключение и много истории за разказване.
За финал – къде е Холандия на тази карта, тъй като все пак вашата музика тръгва от Амстердам?
Катерина Борнефелд:
За съжаление поп-, пънк-, рокцената в Холандия е много консервативна. Ние, например, много по-често свирим с джаз музиканти. Джаз- и импросцената в Холандия днес е много силна и там ние срещаме наистина свободните хора с богато въображение, с които е удоволствие да свириш.

(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)

По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Кадийски

Саморазпятията на поета

Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията.  В печалния ден, в който Божият син е разпнат, за да изкупи греха на човечеството, в "Артефир" отправяме поглед нагоре – към възвишената поезия.   Престижното френско издателство "Аден" посвети годишния си алманах  на..

обновено на 03.05.24 в 14:34
Кадър от снимачния процес

Филмът "Сватба" по разказ на Хайтов с първи показ в Кан

Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и продуцент на новия игрален филм "Сватба" по разказа на Николай Хайтов, със сценарист Юрий Дачев. Магдалена Ралчева е позната на българските кинолюбители като режисьор на филмите "Още нещо за..

публикувано на 03.05.24 в 14:30

Всекидневните Богородици на "невидимия труд"

През погледа на дванайсетокласничката Виктория Велчева – режисьор на документалния филм "Невидим труд". "Невидим труд" е късометражен документален филм на Виктория Велчева по програмата на "Фабрика за идеи" – "Резиденция баба". Дебютната кинолента на бъдещата студентка по кинорежисура разглежда темата за непрестанния женския труд, който е "стожер..

публикувано на 03.05.24 в 13:08

Очакваме наградите "Васил Гендов" с безплатни прожекции

Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в целодневна програма ще бъдат показани всички най-добри постижения от изминалата година във всяка една област на седмото изкуство. Общо 90 филма, колкото и са и годините, които Съюзът на българските..

обновено на 03.05.24 в 09:18

Вдъхновяващото постижение на Джорджо Агамбен "Употребата на телата"

Върху своя проект Homo Sacer италианският мислител Джорджо Агамбен работи 20 години. Тази поредица от текстове под общо название събира неговия труд върху политическата и социалната философия през последните десетилетия. Агамбен с този том не завършва, а просто изоставя творението си, както само една творба на "поезията и мисленето" би могла да остане..

публикувано на 03.05.24 в 08:59