Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Музикотерапия“: В края на една епоха

Фрагмент от заглавната страница на първото печатно издание на „Цветето (лилията) на медицината” от Арнолд де Виланова (Венеция, 1480).
Снимка: Архив
Историята помни много спорове и дискусии за присъствието на музиката в църковното богослужение. Според някои химните и псалмите за възхвала на Бога са най-подходящият лек и това е начинът, по който Господ, чрез Давид, е подготвил точната доза лекарство, което да изцери човечеството от негови рани и страдания.
Всъщност цар Давид е може би най-известният библейски музикант. С арфата си той хвали Бога, но и свири на цар Саул, за да го успокои, когато е измъчван от зли духове.
Музиката е сродна на нашата душа – пише Григорий Ниски – и именно това е причината, поради която великият Давид е примесил нравственото учение с мелодията и по този начин като че ли е оросил възвишените догми с медена роса, доставяща на нашата природа възможност по някакъв начин да съзерцаваме и лекуваме самите себе си. Това лечение се състои в хармоничната съразмерност на начина на живот, към който, без думи и прибягвайки към загадки, ни зове мелодията. Тя ни учи да не се затягат или отпускат струните в необходимото време, наблюдавайки при това нашият начин на живот да не изгуби правилната мелодия и ритъм, като избягва извънмерна разпуснатост и излишно напрежение.
В края на средновековната епоха античните възгледи за лечебното въздействие на музиката са забравени. Но медицинската обосновка на музикалната терапия се разпростира в широка гама от творби, свързани с лечение, хигиена и профилактика. Тези произведения най-общо казано са предназначени за практическа помощ на интересуващите се, често те са част от описваните очаквани ефекти в образователните трактати в медицинските университети или са кратки съобщения за онези, които имат професионални интереси в медицината. За музикотерапия говори и известният лекар, астролог и алхимик Арнолд от Виланова в коментарите си към дидактичната поема Regimen sanitatis Salernitanum, превеждана като „Цветето (лилията) на медицината”.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54