Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения.
Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни, състрадателни, човечни... Преобладаващата част от тях!
За анализ върху тези мисли с медицински и философски привкус, в поредицата "За здравето" поканихме кардиолога проф. Арман Постаджиян и онколога-хирург проф. Иван Гаврилов. В седмицата, предхождаща здравното предаване, те бяха удостоени с най-старата награда за медицина "Медик на годината". Призът на в. "Форум Медикус" датира от 1991 г., а с него са удостоени десетки медици. Ако само изброя техните имена и приноса им, всички ние – екипът на предаването и слушателите, ще бъдем респектирани.
В мотивите към отличието на професора по кардиология ме впечатли следният пасаж: "Наградата отличава лечител, помогнал на хиляди болни да продължат живота си, да обичат и да бъдат обичани от сърце!"
И наистина в акцентите на разговора с проф. Арман Постаджиян заложихме на физическия и емоционалния баланс, натоварването на сърцето и аритмиите в живота, най-честите сърдечно-съдови болести, причинени от различни рискови фактори или от самите нас? Не отминахме и проблемите, свързани с начина на живот, храненето, различните терапии, спорта и превенцията.
И в съботния ден проф. Иван Гаврилов преглежда жени от своя роден край в болницата в Монтана, но успяхме да намерим пролука за разговор, в който преплетохме онкология, патриотизъм и синовен дълг.
В края на съботната здравна среща в ефира на програма "Христо Ботев", отново отправихме апел към слушателите да не се самолекуват, да ходят на лекар, дори и без да имат оплаквания, да водят разумен начин на живот и умерено да спортуват.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
