ХVІ век ражда ново направление във възгледите за лечението на болестите чрез лекарства, така наречената ятрохимия или хемиятрия, чиято цел е алхимията и свързаната с нея средновековна мистика да се поставят в услуга на медицината. Създател на ятрохимията е швейцарският лекар, естественик, алхимик, астролог и философ Теофраст Парацелз. Според него действието на лекарствата е специфично, а не универсално. И до днес е известна фразата му, че „не трови отровата, а дозата”, защото „всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството”.
Философската мисъл през ХVІІ в. тълкува музиката като теоретична дисциплина, която е тясно свързана с математиката и физиката. В същото време античната идея за нравственото или етосното въздействие на музиката придобива нови измерения. Под формата на „теория на афектите” се възражда интересът към способността на музиката да предизвиква определени емоционални състояния.
В Европа през ХVІ и ХVІІ в. съществуват ясни идеи за това как музиката може да лекува болести, кои страдания са свързани с музиката и защо тя може да лекува или наранява човешкото същество.
През този период връзката на музиката и медицината се проявява по два отделни пътя, които всъщност са дълбоко свързани. Според първия слушането на музика или нейното изпълнение може да бъде замислено като лек за определени страдания, като подкрепа на възстановяващия се или като преобръщане на причината за заболяването. Тук се споменават предимно болести, свързани с ума и съзнанието, за главна от които в тези векове се смята меланхолията. Второто направление за музикотерапията е свързано с важната роля на музиката в медицинската мисъл като модел на свръхестествен феномен, в дълбок план разбиран като единство на тяло, съзнание и душа. В това отношение трудовете на немските писатели Грегор Райш и Хайнрих Корнелиус Агрипа са ценен извор за астрологичната медицина и психология на темпераментите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
