Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 9 септември от 17 часа: Революция

Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и Румен Бояджиев преди концертна изява през есента на 1989 година (отляво надясно).
Снимка: личен архив

Стоп, стоп, стоп, сто хиляди стопа!
Стоп, стоп, стоп! Ах, кой ни закопа?
Ний сме млади, но сме патили.
И защото, и понеже
ние още сме младежи,
Всички са доброжелатели!
Стоп, стоп, стоп, сто хиляди стопа!
Стоп, стоп, стоп, от цяла Европа…

Така се пее в песента, създадена от поета Радой Ралин и Борис Карадимчев, написал музика по дръзкия стих на Радой. Изпълняват я „Щурците”, съвсем млади, - току-що тръгнали по пътя нагоре. Не бих се учудил, ако повечето от вас не знаят тази песен, наречена „Стоп”. Заглавието й се оказа пророческо – „Стоп” беше стопирана, спряна - естествено заради непослушния текст на Ралин. Стопирането бе извършено поради лесно обясними тогава (и трудноразбираеми днес) съображения: как може да повтаряш тази дума „стоп”, изпявайки я безброй пъти?! 45 години по-рано не биваше да се пее за спиране и то – тъй натрапчиво, направо нахално. Тогава не се спираше, тогавашният строй градеше, създаваше, но смело се справи и с песента. (Днес такъв строй у нас няма, но няма и такива песни… Странно нещо е животът!) Но… както и да е след няколко изпълнения на „Щурците” „Стоп” повече не се чу – нито на запис, нито на концерт.
Така песента бе забравена преди да бъде запомнена. Годината – 1968-а. Време на действие и динамични промени в шарения неспокоен свят. Време, изпъстрено с остри събития: студентски протести и вълнения в Париж и Лондон, антивоенни демонстрации и „Горещо лято” в САЩ, конфликти в Близкия Изток, Световният (със западен полъх) младежки фестивал, състоял се в София, без да забравяме опита на Чехословакия да промени своята политическа система – акт, довел до нахлуването на така наречените „братски” армии на социалистическия блок, които смачкаха една крехка „Пражка пролет” - световното равновесие бе спасено. Междувременно, у нас бяха започнали снимките за телевизионния сериал „На всеки километър”, който щеше да отбележи година по-късно, по 9-и септември четвърт вековен юбилей от социалистическата революция в страната. „Такива бяха времената” гласи съвременното клише. А музиката, особено в своето рок измерение играеше важна роля, участваше навсякъде, все едно дали спомагаше за изява на различни възгледи, протест или пък бе използвана за повдигане на бойния дух на войниците във Виетнам. Темите на текстовете в песните се простираха от скитническата романтика и бягството от родния дом – до призиви към ненасилие и любов в царството на хипи-движението (децата на цветята); немският анализатор Тибор Кнайф припомня, че в края на шейсетте години т.н. субкултура (Underground) излъчи войнстващи секти, които апелираха към колективни политически действия, възпяваха революцията. (С една дума – да бъдеш революционер стана модно, революцията бе превърната в мода); …съществуваха маоисти и групировки в Калифорния, предизвикващи пожари и въоръжени насилия. Тези хора се противопоставяха на всичко.
За да придобият повече сполука и известност част от рок групите също флиртуваха с революцията и с „революционните” процеси. Но не и „Бийтълс”.
През 1968 година се появи знаменитата песен Hey Jude. Разпространена беше на малка плоча, сингъл на 45 оборота. На 8 септември 1968 Beatles официално представят Hey Jude по британската телевизия БиБиСи, седмица по-късно парчето достигна първо място в английската класация, а десетина дни след това Hey Jude оглави и американския хитпарад, за да остане 9 седмици на върха. От другата страна на Hey Jude се намира парчето на Beatles „Революция” (Revolution). Тази песен е заклеймявана от бунтарите по онова време като регресивна, предателска, вероятно заради нормалната позиция на Beatles, които се обръщат към фанатиците, устремени към насилствена обществена промяна:
...но говориш ли за разрушение, знай, че трябва да ме отпишеш.
Ако ти продължаваш да разнасяш снимки на председателя Мао, прави това с някого другиго…
Тоест революция, но без мене, без нас – ни казват в Revolution John Lennon и колегите му от The Beatles. Приблизително по същото време в Европа бе разпространена френска малка плоча, пак на 45 оборота, но това бе „голям сингъл” – така се наричаха малките плочи, съдържащи не две, а 4 песни. (Подобен пример имаме у нас, „голям сингъл” с 4 изпълнения на „Щурците”). Споменатата френска продукция е на атрактивния певец, автор на музика и текст – Nino Ferrer. Безспорен хит в тази „четворка” е сатиричната музикална закачка „Мао et Moa” (Мао и аз), ала дискът съдържа и две сериозни песни. Техните думи идват при нас със социален, общочовешки зов: „Милионерът” и „Желая ви на добър час” (Je Vous Dis Bonne Chance). Странно, от разговори, които съм имал с работещи в музикалната област французи, както впрочем съдейки и от минималния интерес, регистриран в Интернет, стигам до извода, че тези песни не са известни на повечето хора, дори там, където са създадени – във Франция.
В „Изпята поезия” имате възможност да чуете балади на Кет Стивънс и негово изпълнение на латински език: политическият химн O, Caritas (съчувствие, милосърдие). Роден в Англия, личност от гръцко-шведски произход и с пъстър букет от вероизповедания, Cat Stevens с песента си O, Caritas възпява мечтата за хармония във Вселената с надежда, че животът все ще продължава…
Двайсетина години по-късно американската рок формация Mister Mister има сходно поетично слово. В динамичната пиеса Watching The World групата задава вечните въпроси: „Кой пази Света, кой променя равновесието в него?”
Отговорът – с вятъра се носи, както някога пееше Dylan.
Предлагам на вниманието ви и българските мелодии „Белият хълм” (авторско изпълнение на Константин Атанасов – Щуреца, по думи на Димитър Керелезов), „Пак ще се прегърнем” (музика - Александър Бахаров, текст - Михаил Белчев, аранжимент и изпълнение - „ФСБ”: Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Иван Лечев, Петър Славов) и „До телефона” (от репертоара на група „Спринт” с гласа на Чавдар Панев). Написана от Асен Драгнев по стихове на Недялко Йорданов, тази оригинална, нестандартна песен става все по-непонятна за нашето съвремие: как така, до телефона, защо до телефона, защо трябва да стоиш до нещо, което всекидневно носиш със себе си, станало е дори неразделна част от теб?
Революция!?
Отговорът – с вятъра на времето се носи. Дилън отново е прав.

По публикацията работи: Кристиян Бояджиев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Монтеки и Капулети кръстосват шпаги на оперната сцена в Лиеж

Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата опера на бележития сицилиански майстор вижда бял свят по време на карнавалния сезон във Венеция през 1830 г. Белини написва творбата само за шест седмици, изпълнявайки спешна поръчка на импресариото..

публикувано на 16.06.24 в 08:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 юни 2024 г.

16 юни 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Missa Solemnis (Тържествена меса) в Ре мажор, оп. 123. Изпълняват Луси Кроу (сопран), Ан Халенберг (мецосопран), Джовани Сала (тенор), Уилям Томас (бас), хор Монтеверди и Революционен и романтичен оркестър. Диригент Джон Елиът Гардинър. 4.14 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио в Си..

публикувано на 15.06.24 в 12:05

160 години от рождението на Рихард Щраус

На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите, симфоничните поеми или с песните си. Но едно е ясно – посвещава живота си на Нейно величество Музиката и ни дарява в наследство 16 опери, 2 симфонии и 8 симфонични поеми, 2 концерта за валдхорна и над 200..

публикувано на 15.06.24 в 07:55
Максим Цеков

Максим Цеков – австрийският цигулар от български произход

"Лауреатите" е нов музикален проект на Оркестър "Кантус Фирмус", който започна с концерт в началото на седмицата. Публиката се потопи в духа на романтизма чрез мелодиите на Шуберт и Чайковски и новата пиеса за цигулка "Смиляна" от Георги Андреев. Солист и концертмайстор на оркестъра бе едва 23 -годишният Максим Цеков . Той е лауреат от престижни..

обновено на 14.06.24 в 12:33
Орлин Горанов

Орлин Горанов: Музиката е най-висшият език между разумните същества

С неподражаемия си глас и артистична харизма Орлин Горанов вече повече от половин век е на върха на българската музикална сцена. Обичаният от поколения българи певец е в студиото на "Нашият ден", за да говори за предстоящите срещи с публиката и нестихващото творческо вдъхновение. Орлин Горанов ще отпразнува своите "50 години магия" с..

публикувано на 14.06.24 в 11:00