На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни", която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в областта на биологическите науки, биотехнологиите и съвременното биологично образование.
Тази година акцентът на форума е върху връзката между фундаменталните биологични изследвания и приложните аспекти на биотехнологиите, като се търси синергия между научните открития и техните реални приложения в индустрията, екологията и медицината.
В предаването "Време за наука" по темата гостуваха двама водещи преподаватели и учени от Биологическия факултет — доц. Любен Загорчев и д-р Атанас Грозданов.
Доц. Любен Загорчев, декан на факултета, специалист по молекулярна биология и биохимия, подчерта значението на конференцията като платформа за обмяна на опит и сътрудничество:
"Научната конференция цели да събере учени от България и от света, които да представят най-новите си разработки, идеи и постижения в областта на биологическите науки и биотехнологиите. Обхватът е изключително широк — застъпени са всички биологични дисциплини. Акцентът идва и от съпътстващото събитие — конференцията по реинтродукция, която насочва вниманието към възстановяването на застрашени видове и опазването на биоразнообразието."
От своя страна д-р Атанас Грозданов — преподавател и активен природозащитник, работещ в областта на опазването на хищни птици и сухоземни костенурки — сподели, че тази година форумът ще бъде с изключително силно международно участие:
"Успяхме да покрием разходите на много световноизвестни учени, които ще пристигнат от Австралия, Южна Африка, Аржентина, Финландия, САЩ. Поне аз не си спомням подобно участие в рамките на "Климентови дни" или други конференции в България. Това е голямо признание за нашия факултет и за българската наука."
Той не скри и някои от предизвикателствата, пред които екипът се изправя:
"Най-сериозните трудности са логистични. Основното ни притеснение е дали ще успеем да подготвим сградата, която е с внушителна история и възраст, така че да бъде във вид, достоен за такова международно събитие."
"Климентови дни" 2025 обещават да се превърнат не само в празник на науката, но и в мост между поколения учени, между традицията на академичните изследвания и новите хоризонти на биотехнологиите. Събитието ще бъде ярко доказателство, че България остава активна част от глобалната научна общност.
Слушайте!
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
