Безработицата сред завършващите висшисти у нас през последните пет години е едва около 4%. Тази окуражаваща статистика обаче се помрачава от факта, че голяма част от тях изобщо не работят на позиции, за които се изисква висше образование. В същото време 15 на сто от студентите, които стажуват в реална работна среда, започват работа при същия работодател, стана известно на форума "Бизнес и образование". Данните са на Министерството на образованието и науката, което работи по стажантски програми с повече от 40 000 студенти.
Целта е връзката с бизнеса да бъде разширена, а моделът на финансиране на висшите училища да бъде променен от пари за брой студенти към пари за качество на обучението, посочи зам.-образователният министър Иван Кръстев по време на форума, посветен на взаимодействието на бизнеса и образованието.
Близо 4 млрд. лева са отделени в бюджета за образование, което е с близо 13 млн. лева повече в сравнение с 2013-а година. През последните 3-4 години бюджетът е почти без резки промени. 600 милиона евро се очакват по оперативната програма "Наука и образование" до 2020-а година.
Националната стратегия за развитие на висшето образование трябва да бъде приета най-късно през май с основен приоритет промяна в модела на финансиране, посочи заместник-министърът Иван Кръстев.
Финансиране на качество повече, а не на количество. Осигуряване на по-прозрачно и по-ефективно управление на висшите училища, стимулиране на връзката на висшите училища с пазара на труда и с бизнеса като цяло. Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Инвестициите в образование са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура, по-различна като философия и най-вече с по-голяма и по-висока добавена стойност, каза Иван Кръстев пред форума "Бизнес и образование".
Все по-малко висшисти остават без работа през последните години, но все повече от тях работят не само не по специалността си, а дори и на позиции под техните образователни и квалификационни възможности. Според специалистите това означава, че висшето образование произвежда повече кадри, отколкото пазарът на труда може да поеме.
75 процента от завършилите се реализират на официалния български трудов пазар. Останалите 25 процента, вероятно част от тях са икономически неактивни, част от тях се реализират в сивата икономика, но допускаме, че голяма част се реализират в чужбина, казва Георги Стойчев от "Отворено общество". Той твърди, че има направления, половината от чийто капацитет се използва за подготовката на кадри за чужбина. Пример за това е медицината.
30 процента от студентите по медицина в момента са чужденци и около една четвърт от завършващите български студенти медицина никога не се реализират на българския пазар на труда, тоест около половината от студентите, които в момента учат медицина в България, по-скоро се реализират навън, допълни Стойчев.
След като заместник-министърът на образованието Иван Кръстев заговори за промяна в модела на финансиране, Георги Стойчев опонира.
Информиран избор от страна на кандидат-студентите. Това е най-важният фактор за промяна на висшето образование, същевременно най-подценяваният, обясни той.
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg