Данъкоплатците вече няма да поемат финансовата тежест за спасяването на закъсали банки, предвижда одобреното днес от Европейския парламент ново законодателство. То дооформя бъдещия банков съюз с единен механизъм за оздравяване и закриване на банки, както и с допълнителни гаранции за депозитите на гражданите.
Банковият сектор, за чието стабилизиране бяха платени милиарди от бюджетите на различни страни - членки по време на кризата, занапред ще трябва да поеме основната тежест при закриване или преструктуриране на затруднени кредитни институции. За целта те ще внасят пари в специален фонд, в който през следващите 8 години се предвижда да бъдат набрани 55 милиарда евро. Друг от одобрените днес текстове предвижда при банков фалит гарантираните спестявания на гражданите на стойност до 100 хиляди евро да бъдат възстановявани по-бързо и по-лесно от досега.
Всички тези мерки трябва да предотвратят паника и бъдещи сътресения в банковия сектор, да възстановят доверието в него и по този начин да разширят възможностите му да финансира реалната икономика.
Днешното гласуване беше определено като историческо от основните политически групи в Европарламента, а комисарят по вътрешния пазар Мишел Барние подчерта, че благодарение на него Евросъюзът ще може наред с икономическия и валутен съюз да има и банков. Той ще обхваща страните от еврозоната, за другите остава въпрос на доброволен избор дали ще се присъединят към единния банков надзор и другите общи механизми.
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg