Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Магията на песент": Забравените мелодии на Клод Дебюси

Включени са миниатюри от 3 песенни цикъла на великия импресионист: Песенна книга на Васние - Дебюси, който е студент, работи и като корепетитор в класа по пеене на Парижката консерватория, е обсебен от по-възрастната омъжена Мари Бланш Васние, една от ученичките. Тя, от своя страна, е поласкана от вниманието на 20-годишния обещаващ композитор. Свитъка песни й връчва преди заминаването си за Рим като лауреат на прочутата Римска премия. Там (1885/7 г.) пише Забравените мелодии - духът на Маларме, атмосферата на „Пелеас и Мелизанда” владее в тях. След Забравените мелодии, в 1887/9 създава Пет поеми по Шарл Бодлер.
Трите песенни цикъла са различни етапи на овладяването на работата със словото. Различни техники развива Дебюси - под влияние на текстовете на големите майстори на словото: Верлен, Бодлер, Пол Бурже... В третия цикъл е осезаемо и влиянието на Вагнер, идеята му за безкрайната мелодия - това е под влияние на „поклонението” на Дебюси в Байройт - в 1888 г.
Изпълнението е на изключителното дуо, сопраното Доун Ъпшоу и Джеймс Ливайн на пианото.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05