В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители.
Предстои организаторите на събитието да излязат с обобщено становище, текстовете да бъдат публикувани в сборник. Обмисля се и организирането на серия от семинарни срещи, в които всеки един от участниците, желаещи да представят своите работи, да има възможност да развие тезата си пространно, за да може тази дискусия да придобие още по-голяма дълбочина, казва гл.ас д-р Димитър Атанасов, водещ и един от основните организатори на събитието, в рубриката "Всичко за образованието".
"За нас е изключително важно всъщност това, което направихме, да стигне до колкото може повече хора, тъй като мероприятието ни имаше за задача да събуди тези диалогични енергии и да ги насочи именно към взаимодействие, към създаване на среда, от която заедно ние да опитаме да излъчим някакви споделени послания, поне в някаква определена мяра… Ние успяхме в рамките на тези няколко дни да идентифицираме няколко проблемни зони. Разбира се, първата е най-голямата - необходима ли ни е въобще такова нещо като религия в училище…", сподели Атанасов.
"Ако погледнем доводите на хората, които настояват да я има, до голяма степен те се базират на връзки, които изглеждат убедителни, изглеждат неоспорими дори, но всъщност не почиват на абсолютно никакви данни. Една от тези връзки е твърдението, че религията прави хората по-добри. Между религията и добротата доказана корелация няма…"
"…Станаха ясни и други неща. Например нашият горчив опит сочи, че една значителна част от бранителите на школското преподаване на религия като задължителен предмет са натоварили религията с ролята на поредния спасител. В България в последните 25 години политическата култура и гражданската култура някак си успяха да се срещнат в точката на спасителя. Тоест, ние искаме просто някой да дойде и да ни причини едни неща, които да ни харесат, без ние да съучастваме във всичкото това…"
"…Но тази конференция успя да ни доведе до заключението, че всички ние искаме да има религиозно знание в училище… Каква е логиката на хората, които настояват, че религията все пак трябва да бъде преосмислена, а не в настоящия проект, че тя не може да е задължителна, че тя все пак като културен фон, като елемент от българската история и култура би следвало да бъде част и от образователния процес, но по един научен, критичен и начин, който не задължава, който оставя изборното ветрило отворено… За нас всъщност представляваше сериозно откритие фактът, че сред участниците на конференцията се явиха хора с очевидна християнска принадлежност, какъвто държа да отбележа съм и самият аз, православни, хора, които са добри познавачи на православието, заявяващи, че задължителното изучаване на религия представлява руиниране на устоите на християнството, доколкото свободният избор е заложен в фундамента на християнската религия…"
Чуйте цялото интервю с гл.ас. д-р Димитър Атанасов в звуковия файл:
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
