В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители.
Предстои организаторите на събитието да излязат с обобщено становище, текстовете да бъдат публикувани в сборник. Обмисля се и организирането на серия от семинарни срещи, в които всеки един от участниците, желаещи да представят своите работи, да има възможност да развие тезата си пространно, за да може тази дискусия да придобие още по-голяма дълбочина, казва гл.ас д-р Димитър Атанасов, водещ и един от основните организатори на събитието, в рубриката "Всичко за образованието".
"За нас е изключително важно всъщност това, което направихме, да стигне до колкото може повече хора, тъй като мероприятието ни имаше за задача да събуди тези диалогични енергии и да ги насочи именно към взаимодействие, към създаване на среда, от която заедно ние да опитаме да излъчим някакви споделени послания, поне в някаква определена мяра… Ние успяхме в рамките на тези няколко дни да идентифицираме няколко проблемни зони. Разбира се, първата е най-голямата - необходима ли ни е въобще такова нещо като религия в училище…", сподели Атанасов.
"Ако погледнем доводите на хората, които настояват да я има, до голяма степен те се базират на връзки, които изглеждат убедителни, изглеждат неоспорими дори, но всъщност не почиват на абсолютно никакви данни. Една от тези връзки е твърдението, че религията прави хората по-добри. Между религията и добротата доказана корелация няма…"
"…Станаха ясни и други неща. Например нашият горчив опит сочи, че една значителна част от бранителите на школското преподаване на религия като задължителен предмет са натоварили религията с ролята на поредния спасител. В България в последните 25 години политическата култура и гражданската култура някак си успяха да се срещнат в точката на спасителя. Тоест, ние искаме просто някой да дойде и да ни причини едни неща, които да ни харесат, без ние да съучастваме във всичкото това…"
"…Но тази конференция успя да ни доведе до заключението, че всички ние искаме да има религиозно знание в училище… Каква е логиката на хората, които настояват, че религията все пак трябва да бъде преосмислена, а не в настоящия проект, че тя не може да е задължителна, че тя все пак като културен фон, като елемент от българската история и култура би следвало да бъде част и от образователния процес, но по един научен, критичен и начин, който не задължава, който оставя изборното ветрило отворено… За нас всъщност представляваше сериозно откритие фактът, че сред участниците на конференцията се явиха хора с очевидна християнска принадлежност, какъвто държа да отбележа съм и самият аз, православни, хора, които са добри познавачи на православието, заявяващи, че задължителното изучаване на религия представлява руиниране на устоите на християнството, доколкото свободният избор е заложен в фундамента на християнската религия…"
Чуйте цялото интервю с гл.ас. д-р Димитър Атанасов в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
