Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Радио – любов моя”: Първите камерни ансамбли, музицирали пред микрофона на Радио София

Академично трио в състав: д-р Христо Обрешков (цигулка), Димитър Ненов (пиано) и Константин Попов (виолончело).
Скоро след създаването си през 1935 г. държавното Радио София става важен разпространител на младото българско изпълнителско изкуство. Чрез ефира стават известни имената на първите български професионални камерни формации и изпълнители на духови и струнни инструменти. Не можем да си представим ентусиазма, в който са кипели музикантите – здрава репетиционна работа преди изявите, съставянето на интересни програми за радиоаудиторията, премиерни изпълнения на чужди и български творби. И всичко това за идеята – Радиото да има свой национален облик и същевременно да бъде привлекателно и на нивото на чуждите радиостанции. В печатаните радио-програми в някогашната преса (дори има няколко специализирани издания като „Ново радио София”, „Илюстрована радиоседмица”, „Български радиопреглед” и др.) можем да преоткрием богатата история на най-разнообразни камерни ансамбли, свързани с институцията Радио: дуа, триа, квартети, квинтети. За тях ви разказваме с Антоанета Радославова, изследовател на музиката в първите години на Радио София.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05