Книгата „Гръцко кафе” ме запозна с авторката си - Катерина Хапсали. И с балканската церемония на кафето. И с полуострова, на който съм родена - само шепа хора с много граници - а начинът, по който сме свикнали да преглъщаме истината, е различен... Както си пием и кафето - шекерлия, средно подсладено или с вечно горчива гримаса на лицето преди още да сме отпили и глътка от него. Вкусът се променя в зависимост от коя страна на границата сме се оказали. И така - няколко века, докато една любов или война не напомнят, че границата се е превърнала в огледало. А на дъното на нашето кафе, в тази гъста балканска утайка, ако опиташ да предскажеш бъдеще – насреща ти изскача минало.
Книгата „Гръцко кафе” запозна почти веднага след премиерата и авторката си с родната литературна и извън литературна конкуренция. Разпознаха я веднага! И свои, и чужди... И има защо да се радваме. Има защо да се тревожат. Аз за себе си открих минимум 270 високохудожествени и житейски причини, заради които си струва да поздравя Катерина Хапсали за дарбата й на разказвач. Колкото са и страниците на този заблуждаващо дебютен роман. Казвам „заблуждаващо”, тъй като „Гръцко кафе” статистически е дебют, но лекотата, с която се чете и лекотата, с която изглежда написан, оставят усещането, че го предшестват поне няколко романа, написани „наум”. Само Катерина Хапсали си знае рецептата, но все пак остава някакъв незабравим и обещаващ послевкус след това „Гръцко кафе”.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg