Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники "Магията на камерната песен": Голямата романтична поезия: Тик и Айхендорф в песните на Шуман и Брамс

БНР Новини
Лудвиг Тик и Йозеф Айхендорф са сред немските поети, оказали най-силно и най-продължително влияние върху музиката. Романтизмът, който избуява към края на ХІХ в. като отпор срещу рационализма на Просвещението и като култ към индивидуализма, се оказва особено благодатен за развитието на съкровения песенен жанр.  И до голяма степен тъкмо на непреходната романтична песен тази поезия дължи живота си до днес.
Роберт Шуман пише в 1840 година своя Песенен кръг опус 39 - по стихове на Айхендорф, които поетът е нарекъл, типично за романтиците, "Интермецо". Йоханес Брамс, който в живота си не е бил изкушен в оперния жанр, сякаш компенсира това в песенния си цикъл "Хубавата Магелона" - това е любовната история на хубавата Магелона и граф Петер от Прованса. Брамс не изгражда цялостна история - подобно, например, на "Хубавата Мелничарка". Песните по-скоро, илюстрират чувства и ситуации, свързани с новелата на Тик.
Песните ще слушаме в прекрасното изпълнение на Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау.

16 март




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05