Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Магията на камерната песен“: Италия - вечното вдъхновение

БНР Новини
Франц Шуберт (вляво) и Хуго Волф
Виена през ХVIII век е в плен на италианската музика: италиански композитори, италиански музиканти... Очарованието на средиземноморското слънце, на образците на античната култура и на жизнеността, която се лее от италианските мелодии. Една определена фигура привнася професионалния си дял към този слънчев плен: Пиетро Метастазио, който в 1729 година заменя друг италианец - Апостоло Дзено, на поста придворен поет. Метастазио налага италианска метрика, италианска емоционалност върху многобройните си оперни либрета; влиянието му е толкова силно, че продължава десетилетия след смъртта му.
Моцарт е близък на интернационалната оперна стилистика, тя е и белег на епохата. По-късно и Бетовен пише италиански песни. Шуберт, през 20-те години на ХIХ, вероятно с цел да разшири публиката си, също пише песни на различни от немския езици. В това число и италиански. В 1825 година публикува цикъл песни - на немски и английски - върху текстове от "Момичето от езерото" по Уолтър Скот (малцина знаят, че прочутата "Аве Мария" е част от този цикъл). Италианските му песни са наситени с нежност и топлота; онези от тях, които са по текстове на Метастазия, са близки по изказ до "Изоставената Дидона". Всичко това, под знака на красотата на пестеливия Шубертов щрих.
Няколко десетилетия след Шуберт Хуго Волф също дава своя принос към "италианското" - една песен из Италиански песенен сборник ще бъде отпратка към следващо предаване, специално посветено на големия майстор на песента.
Песните, които са включени в предаването, са в изпълнение на Чечилия Бартоли с Андраш Шиф на пианото.


23 март



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05