Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Звукови хроники „Магията на камерната песен”: Екзотичният свят на Морис Равел: Три поеми на Шехеразада и Мадагаскарски песни

Морис Равел
Снимка: архив

„Шехеразада" е по текстове на приятеля на Равел - Тристан Клингзор (псевдоним на Леон Льоклер). Цикълът е композиран през 1903 година - това е време на всеобщо увлечение по екзотичните арабски приказки. Меланхолия, пропита с трепетен копнеж е прочел композиторът в приказките и в поемите на Клингзор. За него поемите са нещо далеч повече от каталог на екзотичните източни съблазни: те са копнежа на градския човек да избяга от реалността, па макар и намирайки убежище в разкази за чужди приключения.
Премиерата на Мадагаскарски песни (13 юни 1926 г.) е шокирала публиката с откровена сексуалност и политичност. Мнозина са напуснали залата. А Равел намира в музиката, вдъхновена от поезията на Еварист Парни (1753-1814) много нови елементи, наистина, драматично сексуални - според самия него. Парни е представил поемите като превод на някаква въображаема поезия на престъпници. Според изследователите тази „разбойническа" поезия е доста съмнителна: по-скоро това е поезията на самия Парни от времето, когато е живял в Индия и е заимствал стила от Мадагаскар.
Слушаме Ан Софи фон Отер - „Шехеразада" и Магдалена Кожена - „Мадагаскарски песни“.

14 април


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54