Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Магията на камерната песен”: Екзотичният свят на Морис Равел: Три поеми на Шехеразада и Мадагаскарски песни

Морис Равел
Снимка: архив

„Шехеразада" е по текстове на приятеля на Равел - Тристан Клингзор (псевдоним на Леон Льоклер). Цикълът е композиран през 1903 година - това е време на всеобщо увлечение по екзотичните арабски приказки. Меланхолия, пропита с трепетен копнеж е прочел композиторът в приказките и в поемите на Клингзор. За него поемите са нещо далеч повече от каталог на екзотичните източни съблазни: те са копнежа на градския човек да избяга от реалността, па макар и намирайки убежище в разкази за чужди приключения.
Премиерата на Мадагаскарски песни (13 юни 1926 г.) е шокирала публиката с откровена сексуалност и политичност. Мнозина са напуснали залата. А Равел намира в музиката, вдъхновена от поезията на Еварист Парни (1753-1814) много нови елементи, наистина, драматично сексуални - според самия него. Парни е представил поемите като превод на някаква въображаема поезия на престъпници. Според изследователите тази „разбойническа" поезия е доста съмнителна: по-скоро това е поезията на самия Парни от времето, когато е живял в Индия и е заимствал стила от Мадагаскар.
Слушаме Ан Софи фон Отер - „Шехеразада" и Магдалена Кожена - „Мадагаскарски песни“.

14 април


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05