В автобиографичната книга на шведския нобелист Тумас Транстрьомер, цитирана в предговора на проф. Вера Ганчева към представителното му издание на български „Голямата загадка”, той казва: „Нося своите предишни лица така, както едно дърво носи годишните си пръстени. Те представляват сбора от всичко, което съм. Огледалото отразява само моето последно лице, но аз чувствам в мен всички останали”. Какви са тези лица, какво съдържа в себе си този Северен крал на поетите? Транстрьомер е автор, който отрано заявява различния си глас и своя специфична гледна точка към света. Психолог по професия, той пише философска есеистика и научни текстове, превежда от няколко езика, има задълбочен интерес към музиката, а по повод присъждането на Нобеловата му награда през 2011 в Националния природоисторически музей в Стокхолм е изложена неговата колекция от насекоми, която поетът дълги години събира и описва. Макар да получава инсулт през 1990, той не престава да свири с една ръка и, разбира се, да твори. Стихотворенията на Транстрьомер са често свързани с всекидневния живот, но той намира такъв ракурс, такива метафори, така провокиращо мисли, отвъд езика, потопен в нордическото, в природата, че читателят е отведен в други светове, отварят се сетивата, разширява се светът. Едно от най-характерните качества на поезията му обаче е загадъчността, която носят някои негови творби. Запазената марка на Транстрьомер.
Макар да ни напусна по-малко от месец преди да навърши 84 на 15 април, поетът остава тук чрез своите стихотворения. И ако този израз за някои е клише, за Транстрьомер е буквалната истина, защото поезията му се чете активно по целия свят и има безбройни почитатели. Защото, както започва една от поетичните си прози той, „Да бъдеш омагьосан – няма нищо по-лесно от това”, с което се съгласяваме, четейки големия световен поет Тумас Транстрьомер. Първата негова преводачка на български език, която и лично се е познавала с поета е проф. Вера Ганчева, а редактор на стиховете е поетът Кирил Кадийски.
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Фотодокументална изложба проследява историята на Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград – от идеята за нейното създаване през далечната 1870 година до наши дни. Юбилейна експозиция "С възрожденски дух през годините – 155 години библиотечно дело в Разград" е подредена в централното фоайе на библиотеката. В залата на Народно..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg