Габриел Форе – по-вглъбен от Сен-Санс, по-разнообразен от Лало, по-класически от Дебюси

В многовековната история на изкуството (и не само) съществуват личности, останали в сянката на своите предшественици и последователи. Без да бъдат обявявани за гении или обожествявани, подобни скромни творци изиграват съществена роля в развитието на изкуството, осъществявайки определена невидима връзка, онзи изключително важен преход между поколенията. Такава е съдбата и на френския композитор, органист и педагог Габриел Форе, чиято музика изследователи наричат мост между края на романтизма и модернизма от втората четвърт на ХХ век. Роден е на 12 май 1845 година, по това време Шопен все още композира. На 4 ноември 1924, когато Форе напуска земния си път, светът вече познава джаза и атоналната музика на авторите от Нововиенската школа.
Мнозина биха определили Габриел Форе като църковен човек – на 9 години е изпратен да учи орган и композиция в специално училище в Париж за църковни музиканти – певци, диригенти на хор и органисти. Там прекарва 11 години от живота си сред изключително сурови условия и под строгото ръководство на своите учители Луи Нидермайер и Камий Сен-Санс. Не след дълго Форе замества Сен-Санс като органист в Мадлената – прочутата френска църква, а по-късно заема поста на постоянен органист в църквата Сан Сувьор в Рен, Британи. По това време свещеникът на Сан Сувьор, силно се съмнява в религиозните убеждения на композитора. Форе често бил хващан по време на проповед да си открадва по някоя цигара, а един ден, когато идва на неделната Меса все още във вечерно облекло, е помолен да напусне църквата. Независимо от тези обстоятелства, една от най-красивите религиозни творби, шедьовърът в творчество на Габриел Форе е именно неговият прекрасен, нежен и възвишен Реквием в ре минор. Форе му отделя почти 20 години от живота си – от 1887 до 1900 година. Попитан каква е причината за написването на Реквиема, Форе отвръща „просто за удоволствие”. И допълва: „Това е начинът, по който аз виждам смъртта: като щастливо избавление, като стремеж към по-велико щастие, отколкото като болезнено изживяване”.
Освен със своето творчество, Форе остава в историята на музикалното изкуство и с дейността си като преподавател по композиция, впоследствие директор на Парижката консерватория. Най-напред, когато през 1896 година Теодор Дюбоа поема поста на директор на Консерваторията, Жул Масне напуска мястото си на професор по композиция в учебното заведение, обиден от факта, че не той е поел влиятелната позиция на директор. На негово място е назначен 51-годишният композитор Габриел Форе. Класът му по композиция включва личности като Морис Равел, Джордже Енеску, Алфредо Казела, Флоран Шмит, Шарл Кьоклен, Жан-Роже Дюкас и Надя Буланже. През 1905 година във френските музикални кръгове избухва скандал заради най-престижната държавна награда – Римската премия. Ученикът на Форе Равел отпада преждевременно при своя шести опит да се пребори за голямата награда, и мнозина смятат, че вина за това има директорът на Консерваторията Теодор Дюбоа. Той бива принуден да подаде оставка, а на негово място Форе заема овакантената позиция на директор. Реформите, които той осъществява, причиняват големи трусове във вече остарялата система на Консерваторията и му носят прякора Робеспиер. Сред многобройните дейности, на които Форе се посвещава е и тази на основател на Националното общество за музика през 1871 година. Негови съмишленици в това начинание са Жорж Бизе, Венсан Д‘Енди, Анри Дюпарк, Цезар Франк, Едуард Лало и Жул Масне. Голяма част от композициите на Форе са премиерно изпълнени именно на концертите на обществото.
Последните години от живота на Габриел Форе са изключително мъчителни. През 1920, на 75-годишна възраст той е принуден да напусне Консерваторията и работата си на критик в музикалното списание „Фигаро”, заради влошено здраве и нарастваща глухота. През 1922 година най-близките приятели на Форе организират грандиозен концерт в Сорбоната в негова чест. На събитието присъстват изключителни музиканти и едни от най-добрите изпълнители на музиката на Форе. Вестниците описват концерта като „трогателно представление, на което композиторът присъства на изпълнението на собствените си творби, без да може да чуе нито една нота“.
Габриел Форе оставя след себе си огромно творчество: повече от 100 песни и песенни цикли, включително популярните „След един сън“ и „Лунна светлина“. Той обогатява литературата за пиано с оригинални и фини творби: ноктюрни, баркароли и емпромтюта. Баладата за пиано и оркестър и двете сонати за цигулка и пиано са също сред известните му произведения, а Елегия за виолончело и пиано, както и квартетите и квинтети са сред често изпълняваните и записвани авторови творби. Форе създава и музика към пиесата на Морис Метерлник „Пелеас и Мелизанда“, както и две лирични драми – „Прометей“ и „Пенелопа“.
В неделната вечер ще прозвучат: Елегия за виолончело и пиано; Павана,опус 50; песните „Люлки“, „Тайна“, „Лунна светлина“ и „След един сън“; Ноктюрно № 6; Клавирен квинтет № 2, опус 115, и Реквием в ре минор. В изпълнителския състав фигурират имената на Жаклин Дюпре, Джошуа Бел, Фелисити Лот, Греъм Джонсън, Албрехт Майер, Матиас Гьорне и Филип Жаруски.

неделя, 10 май, от 19.30 часа