Въпросът с интеграцията на ромите в България остава нерешен

Отминаващата седмица беше изпълнена с турбуленции около така нареченото ромско малцинство в България. Към създалото се преди време напрежение между населението в село Гърмен и ромите там, които редовно обирали стопанствата на хората, се добавиха и сблъсъците през тази седмица между жителите на столичния квартал Орландовци и роми. Жители на квартала направили забележка на няколко роми, които слушали прекалено силна музика, а те отвърнали с псувни и побой. Сега там лагерува полиция и жандармерия. Напрежението е латентно и в много други населени места и не се знае кога и в какви размери може да ескалира.

На този фон властите лансираха хипотезата, че става въпрос за предварителен сценарий за създаване на напрежение. Премиерът Бойко Борисов, като бивш пожарникар, предупреди „никой да не си играе с огъня“ защото трудно се гаси. Вътрешният министър Румяна Бъчварова пък заяви, че обмисля назначаването на роми в структурите на МВР като форма на тяхната интеграция. А еврокомисарят Кристалина Георгиева каза от Брюксел, че над 55 милиона евро от новите еврофондове са предвидени специално за интегриране на ромите в България.

Проблемите с ромското малцинство изглежда имат два аспекта. Първият е социокултурен: смея да твърдя, че независимо от усилията на властите за тяхното интегриране в обществото, болшинството роми не го желаят и това е част от тяхната ценностна система. Няма, освен това, ромски гета, както тръбят медиите, има ромски анклави, в които българските закони не са валидни, там са в сила само законите на мешерето. Тези анклави са пример за „реален комунизъм“ – там се ползва ток и вода на воля без да се плаща, къщите се строят незаконно, не се плащат данъци. От друга страна ромското население в България изсмуква значителни ресурси от публичните финанси чрез помощи за безработица, за майчинство, чрез безплатни здравни услуги без да имат здравни осигуровки и т.н.

Другият аспект е политически: обществена тайна е, че ромите без колебание са готови да продадат своите гласове на „търг“, въпреки че това е престъпление според българските закони, на която и да било политическа формация по време на избори, или по-точно на по-добре плащащата. По последни данни ромите в България са около 500 хиляди и броят на имащите от тях право на глас не е за подценяване. Да не забравяме, че след четири месеца в България ще се проведат избори за местна власт.

Въпросът с интеграцията на ромите в България ще остава нерешен, докато властите се правят на щраус и си завират главата в пясъка, за да не видят тъжната реалност. Каквито и версии за инсценировки на напрежение да се лансират, ромското статукво е ясно: огромната част от това малцинство не желае да се образова, не желае да работи, и се препитава с кражби. А това статукво може да бъде променено само ако с твърда ръка законите и правилата на българското общество се приложат еднакво за всички, без изключения. За това, впрочем, призовават напоследък и някои ромски лидери.