Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гостуване на баса Александър Марулев

БНР Новини
Александър Марулев (на сн. в средата) в новата постановка на Старозагорската опера „Трубадур“ от Верди.
Снимка: Радостин Димитров

Познаваме се отдавна. Многобройни са били срещите ни през годините, когато отивах да отразявам спектаклите в Стара Загора. Затова, когато реших отново да пътувам до родния му град за поредните представления, реших да го поканя в студиото на радио „Стара Загора“. Посрещам го на входа. Побелял, но все така усмихнат. Избрала съм арии от някои от знаковите партии в кариерата му. Хубаво е, че са от младежките му години и когато ги слуша в студиото, затваря очи. Сигурно си спомня сценичните моменти. Казва, че е забравил, че ги е записвал. Разказвам му, че като първи и най-ярък спомен е останала една премиера на „Норма“ на Белини от 1989 година, в която маестро Димитър Димитров беше събрал младите певци на театъра – Офелия Христова (Норма), Симеон Симеонов (Полионе), Петя Балджиева (Адалджиза) и Александър Марулев (Оровезо).
Той се усмихва и ми отвръща, че тогава градът е живеел с операта, а Маестрото се е грижел репертоарът да бъде разнообразен. Казва, че в събота (24 октомври) в негова чест ще пее на матинето, което правят в театъра в памет на големия диригент.
Какво си говорихме в ефир с Александър Марулев и кои арии излъчихме може да чуете в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05