Жана Попова: Бареков е много далеч от ролята на журналист

В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към журналистиката, интервюира Бойко Борисов пред дома му. Поводът е публикация в Wall Street Journal, в която се твърди, че Борисов е предложил сделки, свързани с българската енергетика, на сина на американския президент Доналд Тръмп. Дни по-късно Делян Пеевски, председател на ДПС "Ново начало", заяви, че статията в Wall Street Journal за Бойко Борисов е поръчкова. 

Как да разпознаем поръчковото интервю и колко опасено е предложението за промени в Наказателния кодекс на ИТН – разпространяването на информация от личния живот на някого да се наказва със затвор от 1 до 6 години, коментира в  рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК.

Какво е поръчкова журналистика

"Поръчкова журналистика" е израз, който се използва, когато има съмнение, че някой плаща или има политически, икономически, понякога дори социален интерес. И тогава, дори когато звучи социално ангажирано, журналистическият труд се използва, за да може определени послания да достигнат до аудиторията. В този случай, между другото, ми се иска да обърна внимание на Николай Бареков. Само след няколко месеца, това снимане пред дома на Борисов може да се води като лични данни. И според законопроекта на ИТН, който се обсъжда днес в НС и внезапно мина на първо четене, снимките пред дома на Бойко Борисов могат да се считат за навлизане в лично пространство, за интимни отношения.

Като човек, който преподава телевизионна журналистика, виждам няколко важни елемента в това интервю. Първо, то не е цялостно. Има прекъсване, а прекъсването, което изглежда като технически дефект, винаги привлича вниманието и е точно около въпросите за една фирма на българския пазар.  Второ, отношенията между така наречения "журналист" и действащия депутат, бивш министър-председател. Начинът на говорене, обръщенията всичко това прилича на разговор между двама мъже, които като някакви бабаити седят на улицата и обсъждат обществения живот. Всичко това се опитва да внуши, че решенията се взимат на улицата. На един обяд, на който Борисов казва, че "не е хапнал нищо". Целият този разговор, гледайки как върви, как се води, е битовизъм след битовизъм. Но това не е важно. Защото това не са реални журналистически интервюта."

"Никой не те кани по телевизиите, затова идвам тук"

"Това е третият център, който искам да поставя. Цялото това интервю много дълго, много протяжно, на места дори скучно, някой посредник трябва да го да го разшифрова. И в интернет, това което се случва, е, че Бареков отива при Карбовски, и те леко подхилквайки се, леко надсмивайки се над Борисов, всъщност печелят голяма аудитория и ни налагат какво трябва да мислим.

Затова, ако гледате или слушате само въпросите на Бареков, там са поантите. Те са: че Горанов е невинен, че Горанов много е страдал, че арестът на Коцев е несправедлив, че Борисов е страдал, виждайки килията за един ден. Тези поанти не ги слага интервюираният Борисов. Слага ги Бареков. Затова мисля, че той е много далеч от ролята на журналист. Много далеч от това, което трябва да наричаме "въпрос“. В сегашно време той задава отговорите на хората. Да не говорим, че дистанцията между политик и политик в този случай липсваше. Нарочно казах "политик и политик". Защото и двамата са политици. Това беше среща между двама политици."

Политиците, които отказват да отидат при журналисти

"Всъщност това, което прави журналистиката важно място, е… И тук мисля, че в България отдавна, може би от 2008 година, ние сме нарушили един много важен принцип – принципът за свободата на избора не в пиар отделите на партиите, а свободата на избора на журналиста, когато покани някого от партията. Всички знаем, че има щабове, които въртят трима души, които трудно могат да говорят повече от три минути, а всички останали политици просто са неговорещи хора. Особено в партии като ДПС много се отличава. В миналото там излизаха с три глави, най-често Йордан Цонев и така нататък. А сега по-скоро една. Винаги една. Но този монопол върху говоренето е неразбиваем. И съм сигурна, че няма да бъде разбит.

За каква независимост на медиите говорим, за какъв плурализъм, за каква журналистика, когато журналистът е подчинен на толкова силен контрол – кой да говори. Така че в този случай Бойко Борисов, махайки джипката, махайки пиарката си, всъщност по никакъв начин не "слиза" пред народа и по никакъв начин не отива на място, където ще му се задават истински журналистически въпроси. Напротив, капсулира се още повече и отива на място, където го чакат отговорите."

За предложението на "Има такъв народ" слушайте в звуковия файл.