Дебют на Хуан Диего Флорес в операта „Лучия ди Ламермур“

Първата опера на Доницети представена на сцена във Венеция през 1818 г. е „Енрико ди Боргоня“. До момента, когато създава „Лучия ди Ламермур“ той има вече около 50 заглавия за различни театри, сред които „Любовен еликсир“, „Анна Болейн“. В следващите години той ще композира още над 25 творби сред които ще бъдат „Дон Паскуале“, „Линда ди Шамуни“, „Рита“, „Лукреция Борджия“, „Дъщерята на полка“, „Роберто Деверьо“, „Фаворитката“. Но когато започва да пише своята нова творба е в труден период. Наскоро Джоакино Росини вече се е оттеглил от музикалния живот, Винченцо Белини умира малко преди премиерата на „Лучия“, но преди това създава своята „Пуритани“, която е посрещната с огромен възторг в Париж. По същото време операта на Доницети „Марино Фалиери“ претърпява провал.
От тримата велики белкантови композитори остава само той. Трудно е да се каже дали Гаетано осъзнава тази си участ, но той наистина създава музикален шедьовър. Това е и първата му среща с либретиста Салваторе Камарано, с когото ще работят върху още няколко творби. Сцената на полудавянето е една от най-изпълняваните арии. Всеки сопран има свое виждане за тази ария. Написана във фа мажор тя често (по напълно обясними причини) се транспонира с един тон. Рядко се изпълнява и с оригинално написаните орнаменти. Много сопрани добавят свои специали каденци, за да демонстрират техническите си възможности. Освен това в последно време често се възстановява съвсем оригиналната версия – за стъклена хармоника. Звучи изумително красиво. Самият Доницети смятал, че звукът на стъклената хармоника подхожда много добре на обърканото душевно състояние на героинята.
Популярната версия за дуета флейти в каденцата бил създаден през 1888 от Матилде Маркези за нейната студентка Нели Мелба, която изпълнявала тази роля. Новата концепция отнела десет седмици за репетиции и довела до възраждане на интереса към операта.
След оригиналната опера на италиански Доницети създава специално за „Театр дьо ла Рьонесанс“ в Париж френска версия представена на 6 август 1939 г. Тази версия след това се представя на турне в цяла Франция. Либретото написано от Алфонс Ройе и Гюстав Ваес не е просто превод от италиански, а композиторът променя някои сцени и герои. Например изчезва партията на Алиса. Така се постига по-голяма сила на въздействие – Лучия е съвсем сама и изоставена. Намалена е и ролята на Раймондо, което също увеличава самотата на Лучия. Появява се нов герой – Гилбърт, който е свързан с Едгардо и Енрико. Разбира се тази версия на операта е почти непозната.
През 2002 г. благодарение на Натали Десе, Роберто Аланя и Националната опера в Лион тя е възродена.Това е копродукция и с операта в Бостън, като партията на Лучия изпълнява Сара Кобърн през 2005 г. Пак тя изпълнява партията и в продукцията от 2008 г. в операта на Синсинати.
Това беше една от първите опери, които гледах и в която успях да слушам моя идол Арфредо Краус. Беше в Ню Йорк, в Мет. Тогава нямах пари да си купя билет и се надявах на чудо. И то стана. Видя ме един служител по сигурността. Някой му беше дал билет. Струваше 180 евро и той ми го даде като подарък. Никога няма да го забравя, защото така успях да видя моя герой – споделя Хуан Диего Флорес.
Попитан защо толкова късно изпълнява тази роля той казва: Много внимателно подбирам къде, кога и в кои роли да дебютирам. Има и много по-трудни роли, но за тази е необходим по-широк централен диапазон и сега вече се чувствам удобно.
Елена Мосук споделя Дебютирах като Лучия пред 23 години и от тогава съм я пяла много пъти, дори с великия Алфредо Краус една година преди да почине.

Действащи лица и изпълнители:
• Лучия – Елена Мосук
• Сър Едгардо ди Равенсуд – Хуан Диего Флорес
• Лорд Енрико Аштън – Марко Кариа
• Раймондо Бидебент – Симон Орфила
• Лорд Артуро Бъклоу – Алберт Касалс
• Нормано – Хорхе Родригес
• Алиса – Сандра Фернандес
Хор и оркестър на театър „Лисео“ Барселона, диригент Даниел Хил де Техада

Запис от  „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети – спектакъл на Gran Teatre del Liceu в Барселона, състоял се на 17 декември 2015 г..
Дебют на Хуан Диего Флорес в ролята на Едгардо.

Съдържание на операта „Лучия ди Ламермур“

9 януари